Съзнателното отсъствие на депутати в залата заради кворума и липсата на заседания, оказва се, не са практики от последните години.
Подобни процедурни хватки са си прилагали депутатите и в далечната 1879-та година при сесиите на Първото обикновено Народно събрание.
Още второто заседание на Първото обикновено народно събрание не е било открито заради липса на кворум. На 22 октомври 1879 година депутатите отложили началото с половин час, а след като се преброили председателят отменил заседанието. За да няма издънки, депутатите приели Правилник за работа. Уважителни причини за отсъсъствие били боледуване, семейни проблеми, специално разрешен от председателя отпуск. Пътуванията в чужбина тогава не били на мода. И в онова време депутатите не получавали пари за отсъствие, става ясно от думите на председателя Петко Каравелов. Надниците се дават за тука, кой не е тука не ги получава, казал той, а надниците преди 130 години си стрували. Иван Хаджийски споменава, че дневните били 15 франка. Депутатите от селски произход, които тогава доминирали в представителството, харчели само един франк. Ядели кромид лук, хляб и ракия, живеели в миризливи ханове. Така обаче си гарантирали присъствие, защото депутатите нямали полза да загубят солидната сума.
Днес депутатите отсъстват без да се притесняват от това, че ще загубят дневните, други ги получават, без да вземат отношение нито веднаж. В началото на януари статистика показа, че 30 депутати от 42 парламент не са говорили от трибуната малко повече от половин година.
