Винаги съм знаел, че любовта първо е изпитание, а после всичко останало. Може би затова неизбежно се просълзявам, когато видя старец и старица, вплели длани една в друга. Приемам го като едно от съвършенствата на този свят. Знам също, че човек може да отложи и депресиите си, и самоубийствата си поради любов, и това прави любовта по-важна от всички медицини. Заради нея можеш спокойно и велико да скочиш от някой висок етаж и да пропътуваш като птица поне един миг от живота си. Изобщо не е малко.
Прочетох стотици книги за любовта, изгледах хиляди филми, но така и нищичко не разбрах за нея. И не само аз. Затова ако някой ми каже, че разбира от любов, не му вярвам. Дори донякъде го съжалявам.
Винаги съм знаел, че най-много любов има в музиката. Вероятно защото е несподелена. Може би затова за мен музиката е най-великото изкуство. Много обичам писмата на Санд и Шопен, и мълчанието между Зелда и Фицджералд – това също е музика. Цял живот ги преписвам в себе си. Докато не пробих до кръв всичките си вътрешности. Някак с тези мисли започнах този текст. И пак с тях слагам точка. Но всъщност не знам дали в такива истории може да има точка. Не! Това споделя Елин Рахнев за пиесата си „Любов”, която Лиза Шопова постави в Народния театър. Сценографията и костюмите са на Соня Деспотова, музикалното оформление - на Петя Диманова, а на сцената - актьорите Радена Вълканова, Христо Петков, Ева Данаилова и Никола Стоянов.
Премиерното представление на „Любов” можете да гледате тази вечер на камерната сцена на ІV етаж в Народния театър „Иван Вазов”.
В „Артефир” ви срещнахме с режисьора на спектакъла Лиза Шопова.
