В началото на 2015-а ще се навършат 100 години от рождението на големия български ерудит, полиглот, дипломат, сценарист и режисьор, теоретик и критик на изкуството, преподавател, писател, преводач, радиожурналист Петър Увалиев. В годините на Студената война той избира емиграцията. Беседите му по Би Би Си го превръщат в легенда. Не са много обаче хората, които знаят, че прощъпулникът му в ефира е в Радио София. През 1937 година стартират редовните предавания на френски, немски, английски и италиански. Програмата на италиански например се подготвя от младия Увалиев.
Това радио изглеждаше съвсем невероятно – споделя в интервю за Радио България приживе той. – То се роди, за да ни убеди, че е на пъпа на простора и границите отпадаха, защото гласовете ни излитаха. Ние бяхме млади момчета, може би не съвсем домътени пилета, но ние говорехме някому отвъд. Докато светът тогава упорито се делеше на врагове, радиовълните прескачаха рововете на омразата, радиото ни учеше да не мразим...
И още от спомените на Петър Увалиев:
За нас беше много по-явно, че истинските посланици бяха обикновените или необикновените българи в чужбина и те бяха по-интересни от служебните представители. Като казвам необикновените българи, искам да възкреся едно кафене – „Стефани“ в Мюнхен, където Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Константин Гърнев и кой ли не, са между германци. Ние говорехме за тях не за да поддържаме някакво абстрактно национално чувство, а за да подкрепяме ежедневното културно самочувствие на българина. Ето защо беше особена радост да чувстваш, че общуваш с хора, които са по-добри от теб може би, но ти хитро си по-осведомен от тях. Това ти даваше самочувствие и им даваше и на тях самочувствие.
С чувство за хумор Увалиев нарича себе си „един от малолетните престъпници”, които първи са започнали да говорят на задграничната аудитория.
Говорим за героични времена, когато цялото радио се помещаваше в 4-5 стаи. То нямаше и много пари. Но се ръководеше от един човек с невероятно въображение, Сирак Скитник, художник, писател, критик, и, чудо на чудесата – организатор. Тези радиопредавания за чужбина се родиха, защото той се сети, че други служби плащат на грамотни български момчета да превеждат новини, които са за употреба от българското Министерство на външните работи, Двореца и вестниците. Защо тези новини, които така и така се превеждат и са в наличност, да не бъдат прочетени? И така се получи първото прецеждане на хората, които трябваше да четат на тези езици. Жорж Милчев, който стана журналист, чете на френски, и даже не усети. Иван Дорев, син на германка, си чете на немски. Аз говорех на италиански. Интересен беше случаят с английския – преводачът фъфлеше. Но Сирака с неговото си въображение не се смути. Сети се за българин, който възнамеряваше да стане певец – Михаил Хаджимишев. Той не стана певец, а оперен режисьор. Бе първият, който заговори на английски и продължихме така. И беше извънредно приятно.
Постепенно, освен новините, в предаванията на чужди езици се включват прегледи на културни събития в страната, беседи, специално се превеждат дори стихове на български поети.
Аз самият съм превеждал много, главно за радиото, фонетично – казва Петър Увалиев. – Например стихотворения на Багряна. (Рецитира на български, френски и италиански строфи от нейни творби). В случая е много важно да се запази ритъмът. Работата на преводача е пре-вод, брод, мост, тя ни повежда от една култура към друга. Колкото до българската култура, аз не вярвам, че има много Европи, но има две успоредни Европи. Нашата култура е напълно достатъчна, за да попие като сюнгер това, което става по света. Българската култура е отворена. Ако я разбирате, вие вече сте в Европа.
Редактор: Венета Павлова
