В края на седмицата България пласира на международните финансови пазари държавни облигации на стойност 1,493 млрд. евро. Всъщност става дума за десетгодишни държавни ценни книжа с парите, от които ще се плати през януари догодина стар дълг от 1.086 млрд. долара и ще се покрие предвиденият в държавния бюджет за тази година дефицит от малко над 750 млн. евро. Емитирането на дълг и пласирането на държавни облигации на световните финансови и капиталови пазари са обичайни финансови операции, които почти всички правителства по света осъществяват редовно. От тази гледна точка, реализираната операция от българското правителство не е особено интересна и забележителна. Доста повече коментари и анализи предизвиква изненадващо ниската цена, при която България получава кредит.
Точно преди две години българската държава издаде облигации за 950 млн. евро и тогава плати лихва за тези пари от 4,436%. Сега инвеститорите, купили български книжа, ще получат едва 3,056%. Т.е. с повече от един процент по-малко. А когато говорим за милиард и половина евро, един процент са много пари. Този изключително положителен резултат надмина очакванията на всички анализатори и на самия премиер на България, който между другото е университетски преподавател и експерт по финанси и който очакваше лихва от около 4%. Изненадата беше още по-голяма след като преди около две седмици международната рейтингова агенция Standard&Poor’s намали с една степен кредитния рейтинг на държавата до най-ниското ниво, което се смята за приемливо от инвеститорите. По-ниската оценка беше обяснена с политическата нестабилност и липсата на реформи в страната.
Два са основните фактора, които изиграха своята роля за изключително ниската цена, която ще плати българското правителство за взетите назаем 1,5 млрд. евро. На първо място това е фактът, че равнището на държавния дълг на България е едва 18% от брутния вътрешен продукт. За сравнение, средното ниво на задлъжнялост в еврозоната е 96%. Малкият дълг успокоява инвеститорите, че рискът страната да се окаже неплатежоспособна е малък. Втората причина за ниската цена на дълга, постигната от България, е общото ниско равнище на лихвите в света и по-конкретно в Европа. Основният лихвен процент на Европейската централна банка така например падна до рекордно ниската стойност от 0,15% в началото на юни.
Ако добавим към всичко това, че интересът на инвеститорите към българските облигации беше огромен, можем да заключим, че България постигна заслужаващ уважение и поздравления успех на международните финансови пазари и че те смятат, че тя заслужава доверие.
