Интервю на Ирина Недева с Георги Стоев и Петър Ганев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Масово е вярването, че ние живеем в общество, или преходът е бил такъв, че не способностите, знанията и поемането на риск са довели до успех, а това, че си бил близък до властта. Същото нещо се пренася и в днешната ситуация, тъй като проблемът с банките не е в начина, по който работи пазарът и предприемачите, а че има една банка, близка до властта. Там започнаха проблемите. В проблемите на другата банка отново прозират опити на различни хора да дестабилизират, за да стигнат до властта. Анализът направи в предаването "Хоризонт до обед" икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него твърде много дейности у нас, които са печеливши, произлизат или от дадено разрешение от държавата, или от това, че някой в миналото е приватизирал нещо и е придобил пазарна сила.
Има редици сфери – енергетика, здравеопазване, транспорт, които са държавно доминирани или с държавна протекция за определени частни играчи. Няма как хората да харесват тези богаташи. Българският Стив Джобс или българският Бил Гейтс няма как да се роди в такава среда, смята Георги Стоев от "Индъстри уоч". Според него няма как в банковия сектор да има протекция на ниво държавно присъствие.
В условията на валутен борд е много трудно БНБ да подкрепя просто ей така някоя банка.
Предоставянето от ЕК на ликвидност на българските банки на стойност 3,3 милиарда лева на практика е държавна помощ. В случая е позволена заради обстоятелствата, обясни Петър Ганев:
Остава неясно дали това да бъдат средства от бюджета, или от фискалния резерв или идеята е това да е чисто банкова операция, която да минава през баланса на БНБ. Според него посланието на тази информация е целяло да се успокоят хората и да знаят, че пари има.
В Гърция, Белгия, Ирландия и Кипър естеството на банковата криза беше различно, подчерта Георги Стоев:
Индивидуалните рискове бяха ограничени до една, две или три банки. В българския случай индивидуалният риск от атака срещу една банка да прерасне по цялата банкова система е много ограничен.
Стоев коментира и предложението на БНБ за законови промени в Наказателния кодекс за разпространяване на заблуждаваща или невярна информация за банки:
Смятам, че е грешка да се търси толкова сериозна регулаторна промяна, защото това издава безсилието на БНБ да вдъхва респект и да всява ред в системата. Фактът, че се прибягва до съда и цензура върху медиите, означава, че си безсилен да си свършиш контролната работа.
Разговорът с Петър Ганев и Георги Стоев можете да чуете в звуковия файл.
