Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
И нашата страна след страните от Западна и Централна Европа това лято не беше подмината от природни бедствия. След наводненията в Североизточна България отново се налага да заличаваме щетите със средства от държавния бюджет. Защо не използваме съществуващото цивилизационно улеснение в съвременния финансов свят – застраховането? Въпроса зададохме на Евдокия Димова – директор на Дирекция „Имуществено застраховане” в застрахователна компания, Петрозар Петков – председател на Съвета на директорите на застрахователна компания и Румен Гълъбинов – икономически експерт. Представяме ви техните отговори:
Петрозар Петков:Преди всичко няма политическо решение на въпроса. Втората причина е, че големите застрахователни компании (ЗК) на нашия пазар нямат интерес от създаването на този пул. Нещата са много комплицирани. Правителствата се сменят, но въпросът не се решава. Бих казал, че решение през 2000 година имаше в Турция, но след едно катастрофично земетресение през 1999 година. Този въпрос беше решен в Румъния през 2009 г., решен е в Швейцария, в цяла Западна Европа, в България, Сърбия и Македония този въпрос не е решен. Според мен трябва нормативно да бъде изградена някаква база и застраховката „Имущество”, която касае жилищата на хората, да стане задължителна. Втората стъпка е създаването на този пул, в който държавата трябва да играе огромна роля, защото част от средствата, които ще се акумулират ще дойдат от бюджета на държавата. Другата част ще бъдат вноски, които застрахователните компании трябва да отделят от полиците „Имущество”. Това са начините за създаване на този пул и евентуално за превенцията за в бъдеще. Вече е назрял моментът държавата да получи глътка въздух, като прехвърли своята отговорност към застрахователите и презастрахователите. Не знам защо няма разбиране от никое правителство? Инициативата трябва да дойде първо от Комисията по финансов надзор, след това в НС, за да бъде облечено в някакъв нормативен документ. Не смятам, че всяко едно семейство не може да отдели 25 лв., за да застрахова своето жилище. Ако бяха застраховали жилищата си потърпевшите от наводненията, сега щяха да получат от порядъка на 50до 100 х. лева. обезщетение за своите къщи. Очевидно има модели, но някой трябва да ги следва.
Втория модел дава икономическият експерт Румен Гълъбинов:Аз съм привърженик на идеята най-после в България да бъде създадена една национална програма за управление на катастрофични рискове преди и след възникване на събитията. В ЕС има предостатъчно такива програми. Във Франция такава програма работи повече от 90 г., а в Испания повече от 70 години. Във Франция има натрупан резерв по тази програма от над 4 млд. евро, а в Испания от над 5.8 млд.евро. Това можем да направим и ние, като следваме европейския пример. Турция и Румъния също имат такива програми. Те са направени така, че да обхванат максимален брой жилища и да покриват част от обществената инфраструктура. За участие се изисква минимален финансов ресурс. Вноските във Франция и Испания не превишават 10 % от месечната заплата и имат покритието 90–95 %. За да се случи и при нас подобна програма, е нужна воля на управляващите. Трябва да има ясното съзнание, че държавния бюджет не може винаги да е единствено и само източник за плащания за преодоляване на последиците. Нужен е един допълнителен механизъм, какъвто би могъл да бъде този пул или фонд, който обаче да бъде отделен от държавния бюджет, да не може да се пипа от нито един министър и правителство за нищо друго, освен за изплащане само на обезщетения по възникнали събития. Хубаво е да се направи и една академична разработка за моделиране на риска за страната – за земетръс и масовите наводнения. След такова картиране се изчислява колко би могло да струва дадено бедствие на всяко едно домакинство и община и колко трябва да се акумулира като общ ресурс в цялата държава. Само така можем да бъдем сигурни, че към съответния момент ще има средства. Най-важно е да имаме програма, чрез която да се събират пари извън държавния бюджет.
Според представители на големите застрахователни компании обаче, по-доброто решение е да има повече стимули за индивидуално застраховане. Към това мнение ни връща Евгения Димова:Стоя зад индивидуалното застраховане повече, отколкото императивното налагане на задължителна застраховка или създаването на пул. Трябва много внимателно да се преценят плюсовете и минусите, но доброволното индивидуално застраховане, би било по-полезно. Един катастрофичен пул при всички случаи предполага много ниски премии и много ниски лимити на обезщетения. Ако участва държавата и в този пул се акумулират средства дълго време е разумно, но ще продължи с години. Едно такова застраховане обаче би могло да отслаби бдителността и грижите на самите стопани.
