Премиерата е на 2 февруари 1900 г. в Опера комик, Париж. До края на годината са осъществени около 100 представления.
Първо действие
Парижкият дом на родителите на Луиза
Луиза е влюбена в съседа си Жюлиен. Двамата пеят за своята любов. Жюлиен е изпратил писмо до бащата на момичето, с което му иска ръката. Майка й дочула разговора им, се присмива на дъщеря си. И подмята хапливи забележки, въпреки че бащата разговаря мило с дъщеря си и я разпитва за чувствата й, като я предупреждава да не бърза. Луиза започва да чете писмото, но още след първото изречение избухва в сълзи.
Второ действие
Първа картина
Улица в Париж
В ранното априлско утро Монмартр се събужда. Жюлиен е със свои приятели бохеми. Той причаква Луиза пред работата й и иска да я отвлече, ако родителите й откажат да дадат съгласие за техния брак. Пристигат шивачките. Ето я и Луиза, придружена от майка си. Когато майката си тръгва, Жюлиен се втурва вътре, извежда момичето и се опитва да я убеди да замине с него. Но Луиза моли за още време. Постепенно Монмартр се изпълва с хора – работници, улични продзавачи, бохеми. Денят започва.
Втора картина
В шивашкото ателие всички разговарят, само Луиза стои умислена. Отвън се чува гласът на Жюлиен, който й прави серенада. Всички се струпват на прозореца. Момичето все още се колебае, но накрая се предава и се втурва навън.
Трето действие
Вила с изглед към Париж
В малка градина високо на Монмартр на вечерната светлина Луиза пее (арията "Depuis le jour"). Животът й заедно с Жюлиен е един щастлив сън. Тя си спомня стария живот и нападките на майка й. Жюлиен осъжда строгостта на родителите и двамата се отдават на щастливи мечти. В Монмартр бохемите се събират да празнуват. Сомнамбулът, облечен като крал на карнавала, оглавява процесията. Луиза е с корона „Музата на Монмартр“. Внезапно веселието стихва и хората се отдръпват при появата на една нещастна жена. Това е майката на Луиза. Тя идва да отведе Луиза у дома, тъй като баща й е много болен. Жюлиен се съгласява, при условие, че любимата му скоро ще се върне. Майката обещава.
Четвърто действие
Домът на родителитге на Луиза
Бащата на Луиза се е възстановил. Отново е започнал работа, но не е доволен от света, в който животът му е само труд и мъка, а децата забравят за родителите си, щом ги повика някой непознат. Луиза идва да му пожелае лека нощ, а той я слага на коленете си и започва да й пее приспивна песен. Младата жена му обяснява, че тя вече не е дете и има свой живот. Гневът на родителите избухва с нова сила и те изгонват дъщеря си. Луиза бързо напуска дома им и се връща при Жюлиен, а отчаян, разбрал какво е сторил, бащата горко ридае и обвинява Париж.
