Четири войни разказани от Иван Вазов, Йордан Йовков, Тодор Кожухаров, Владимир Сис. Войни на победи, подем и възторзи. Войни на покруса и непреодолими разочарования.
От осми септември до трети октомври, радиотеатърът ще излъчи двадесет разказа, повечето от които са малко известни. „Иде ли?” на Иван Вазов е в учебниците, но колко са чували, или чели „Когато Одрин беше наш”?
Сред военните разкази на Йовков има блестящи произведения, останали умишлено в сянка: „Триумф”, „Мустафа ачи” – епични картини на конни атаки, „Хермина” – смъртно наранени души, Призракът” – старият воин – печален и обвиняващ, „Те победиха” – апотеоз на силата и предаността на двамата другари от едноименната скулптура.
Малко са разказвачите така грубо премълчавани както Тодор Кожухаров – безупречен офицер, герой от войните, общественик, политик, издател на вестник „Слово”, патриот, защитник на българските евреи. На първи февруари 1945 година е застрелян в двора на Съдебната палата. Защото депутатската банка и министерското кресло тежат на комунистическата везна на Темида повече от всичките му заслуги към отечеството. Ще звучат разказите „Примирието”, „Земляци”, Ординарец”, „Пленник”, „Новобранец”, „Човещина”. Войнишки съдби разказани с обич и искрена мъка.
България помни Иречек, братя Шкорпил, Мърквичка, Прошек, но е забравила Владимир Сис. Дори да беше написал само „Гробовете на Трикери” пак заслужаваше уважението и благодарността на българите. Но той е и от малкото чужди автори, да не е и единственият, който дири виновниците за втората балканска война извън България. Археолог по образование Сис отлично познава историята на Балканите и убедено и убедително защищава интересите на България в Македония, Тракия и Добруджа. В статии и научни трудове аргументирано доказва, че така нареченият македонски език не е нищо по-различно от българския. Печели смъртни врагове. Преживява три атентата. След войните работи за културното сближаване на българи и чехи. Името и заслугите му са неглижирани след 1950 година, когато подобно на Тодор Кожухаров е обвинен в държавна измяна и Държавният съд в Прага го осъжда на 25 години строг затвор. Умира 57 година. 1968 година е реабилитиран. В България едва отскоро. Радиотеатърът ще излъчи в две части „Гробовете на Трикери”.
Разказите ще звучат всеки делничен ден: сутрин от девет и петдесет и вечер от двадесет и един часа и двадесет минути в неповторимото изпълнение на Марин Янев.
А ето и постановките по реда на тяхното излъчване:
Понеделник, 8 септември – „Те победиха”, Йордан Йовков
Вторник, 9 септември – Иде ли?”, Иван Вазов
Сряда, 10 септември – „Ординарец”, Тодор Кожухаров
Четвъртък, 11 септември – „Мустафа ачи” , Йордан Йовков
Петък, 12 септември – „Пленник”, Тодор Кожухаров
Понеделник, 15 септември – „Белият ескадрон”, Йордан Йовков
Вторник, 16 септември – „Земляци”, Тодор Кожухаров
Сряда, 17 септември – „Когато Одрин беше наш”, Иван Вазов
Четвъртък, 18 септември – „Триумф”, Йордан Йовков
Петък, 19 септември – „Примирието”, Тодор Кожухаров
Понеделник, 22 септември – „Хермина”, Йордан Йовков
Вторник, 23 септември – „ Пирин”, Йордан Йовков
Сряда, 24 септември – „При езерото Туркоя”, Йордан Йовков
Четвъртък, 25 септември – „Василий Павлович”, Тодор Кожухаров
Петък, 26 септември – „Новобранец”, Тодор Кожухаров
Понеделник, 29 септември – „Гробовете на Трикери”, Владимир Сис (първа част)
Вторник, 30 септември – „Гробовете на Трикери”, Владимир Сис (втора част)
Сряда, 1 октомври – „Другар”, Йордан Йовков
Четвъртък, 2 октомври – „Човещина”, Тодор Кожухаров
Петък, 3 октомври – „Призракът”, Йордан Йовков.
