Лидерите на държавите-членки на НАТО се събират в Уелс, за да обсъдят руско-украинската криза и разполагането на повече сили в Източна Европа.
Очаква се в Уелс Алиансът да одобри плана за готовност за действие, който предвижда повече сили на НАТО в Източна Европа. Планът предвижда НАТО да може да разполага свои въздушни, морски и сухопътни сили и техника за броени часове на територията на страните-членки. Целта на НАТО е да реагира светкавично при нова ситуация, свързана със сигурността в Европа. Частите за бързо реагиране ще включват няколко хиляди души, които се очаква да бъдат осигурявани на ротационен принцип от натовските държави, според възможностите на всяка една от тях.
За осъществяването на този план обаче ще са необходими средства. Тази седмица генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че очаква страните-членки да увеличат разходите си за отбрана. Расмусен определи като "неискрен" плана на Путин за примирие в Източна Украйна. Въпреки предложението за прекратяване на обстрела и отваряне на хуманитарни коридори "руснаците продължават да дестабилизират" района, каза Расмусен в интервю за Би Би Си.
Инвеститорите на фондовите борси обаче реагираха положително на руската инициатива. Надеждата за скорошно примирие в Донецк и Луганск покачи акциите в Азия, предаде Ройтерс.
Позицията на България е страната ни да отделя 1,5 на сто от БВП за отбрана още през 2015-а година и да увеличава средствата с 0,1 на сто всяка година, така че през 2020-а година разходите да достигнат 2% от БВП.
Страните-членки на Алианса ще се срещнат с президента на Украйна Петро Порошенко, за да обсъдят начините, по които НАТО може да помогне на Киев.
Междувременно Естония поиска постоянни бази на НАТО на своя територия, за да се защити от евентуално повторение на украинската криза.
Вчера при посещение на американския президент Барак Обама в Талин стана ясно, че САЩ увеличават присъствието на военновъздушните си сили в Балтийските държави.
България ще бъде представена на форума от президента Росен Плевнелиев, министъра на отбраната Велизар Шаламанов и министъра на външните работи Даниел Митов.