Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Няколко поредни години - от 2011-а досега, България увеличава производството на лавандула. А 2014-а година ни донесе световната новина, че, изпреварвайки Франция, вече сме на първото място в света по производство и износ. Като цитира български експерти, британският вестник "Дейли Мейл" написа, че лавандуловата индустрия може да се превърне в спасител на страната ни, която има трудности с бедността. България разполага с квалифицирани фермери, благодатен климат и екологично чисти полета - това са обещаващи предпоставки за производителите на етерични масла, пише още вестникът.
Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика", обяснява:
От една страна ние винаги сме били сред водещите производители на лавандула. Франция е нашият основен конкурент. От друга страна българското лавандулово масло е добре котирано, търсено е и през последните 4-5 години интересът към производството на лавандула и лавандулово масло в България се увеличи драстично. Наблюдава се и една тенденция, която не е типична за нас - лавандула да се отглежда и в Северна България, нещо, което преди е било отделен случай. Това води до увеличаване на растителната маса и на маслата, и на другите продукти.
В България има одобрени за отглеждане около 11 сорта лавандула, а най-застъпените са "Хемус", "Севтополис", "Юбилейна" и "Рая", разказва Веселина Баджелова, асистент в Института за розата и етерични култури в Казанлък.
Основното, което трябва да се знае и се има предвид, когато се избира конкретния сорт, е количеството на иналилацетат в етеричното масло, защото то е определящ за качеството и аромата. И добивът на сорта - това също е от голямо значение и в зависимост от това се преценява към какво да се насочи фермерът. Много е важно изходният материал да бъде сертифициран и да бъде изравнен.
Баджелова уточнява, че в Института по розата в Казанлък, откъдето могат да се закупят разсади, и в момента разполагат със сортовете лавандула, издават сертификати и консултират онези, които търсят помощта им.
Всеки бизнес си има правила, казва Николина Узунова:
Като всеки бранш и този си има особености. Първо трябва да се открият подходящите площи, трябва да се засеят с подходящия сорт. Този сорт изисква определени почвено-климатични особености. Този сорт води до определни норми на производство. Има агро-технически изисквания, които трябва да бъдат следвани. Това са основни базови неща, които всеки производител на растения трябва да знае. Самата преработка трябва да бъде направена в дестилерия, която е съобразена с изискванията за преработка на етерични масла. Смятам, че специалисти в България има, просто трябва да бъдат ангажирани и да бъдат част от този процес.
Веселина Баджелова намира причините в повишения интерес към лавандулата първо в това, че растението е лесно за отглеждане:
Тя понася и засушаване, не е толкова взискателна към почвата, добре е да бъде аерирана, да бъде даже леко алкална, няма такива претенции към терена, може да бъде отглеждана и на по-високи и неравни места. Общо взето благодатна култура откъм агротехника и растителна защита. И най-важното - лавандулата е култура, която подлежи на биологично отглеждане. Напоследък много широко навлиза биологичното масло от лавандула, има го на пазара и е доста по-скъпо от конвенционалното.
Диян Димитров е един от тези производители, които доказват, че и в Северна България, спазвайки правилата на отглеждане на растението, добивите са добри, а качеството на маслото не отстъпва. Той има 300 декара с лавандула в село Калина, община Генерал Тошево.
Аз съм с техническо образование. Имахме си земята и решихме да я обработваме. И тъй като лавандулата първо ни привлече с красотата си и за да почнеш да го правиш, първо е желанието, печалбата си идва после. Трябва да имаш и сърце, да работиш от сърце. Първите стъпки са отглеждането, създаването на посадъчен материал, една голяма част от него купихме от Южна България, от Казанлък, една част си направихме тук. По принцип това е печеливш отрасъл, но става въпрос на труд. Не може да седиш в офиса и да си смяташ парите, без да се трудиш. Паричките идват, след като си свършил работата си.
Когато говорим за лечебните растения изобщо, в повечето случаи нашите производители все още не добавят стойност чрез допълнителната преработка на растенията и предлагането на крайни продукти, а не а суровина. Данните, предоставени ни от фондация "Информация и природозащита", сочат, че лечебните растения се изнасят сушени - цвят, стрък, листа, плод или замразени. Затова цената, която постигат производителите е по-ниска - средно 1400 евро за тон. Страни със силно развита преработваща индустрия, които продават билките след преработка, постигат средна цена за Франция, например, 4950 евро, 7700 евро за Швейцария или 20 810 долара за Япония. Тази статистика не се отнася за лавандулата, казва Николина Узунова:
В България имаме създадени мощности за преработка на огромни количества етерично-маслени растения. Даже тези мощности не са натоварени въпреки огромния интерес към етерично-маслените култури. Самите масла не са краен продукт, те са суровина за производство на козметика, хранителни добавки, медицината. Това са ниши, в които отделните производители се вписват. Лавандуловото масло няма как да бъде повече преработено от това, което се преработва.
Диян Димитров от скоро е направил своя дестилера:
Няма да се съобразяваме с други условия. Влизаме, когато е най-удобно за нас, прибираме в най-добрите условия и независимостта ни носи по-добри приходи и печалби.
Лавандуловата кампания в страната - първенец по износ и производство завърши. И тази година въпреки дъждовното време виждаме, че потенциалът е голям. А популярността на културата се определя и от добрите възможности за печалба, доброто качество на българското лавандулово масло и в резултат - на желанието на повече български и чужди фирми да го влагат в продуктите си. Това дава оптимизъм за развитие на сектора, в който сега след кампанията по прибирането на лавандулата и добиването на масло следва рекапитулацията и подготовката за следващата. И както казва Диян Димитров - много малко са тези, които биха изоставили това производство, защото в него се вижда перспектива.
