Чуйте интервюто на Невена Праматарова с Теди Москов на Аполония 2014
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Хитовият спектакъл на режисьора - „Професия лъжец“ с трупата на Варненския куклен театър, постигна огромен успех по сцените на страната. Това е петото представление, което Теди Москов прави с Държавния куклен театър Варна. Пиесата е вдъхновена от книгата на Джани Родари и печели публика и критика с провокативния си прочит на най-близкото минало на балканските държави. Спектакълът получи награда „Икар“ за най-добър спектакъл за 2013-та, както и за индивидуално постижение на сценографа Свила Величкова. През 2014 г. спектакълът беше отличен и с плакет за режисура. Теди Москов пред микрофона на „Артефир“ за спектакъла си: По принцип отдавна искам да направя телевизионно шоу – българската история през погледа на един присмехулник. Провокираха ме огромните разлики между изучаваното по времето на другаря Живков и сегашната реалност. Аз отдавна съм си знаел голяма част от истината и сега шеговито, без никакви упреци, си направих своя гледна точка на историята. То не е комунизъм, а управление на една група хора, които и без комунизъм щяха да докарат държавата до това положение. Сърболгермания е една измислена страна, включваща Сърбия, България, Гърция и Румъния. Това е страна, обединена от манталитет. Главнитя ми герой се казва Нелъжино, за да прилича малко на Джелсамино на Джани Родари. Идеята възникна случайно. Бях казал, че ще правя „Джелсамино в страната на лъжците“. По едно време обаче ми хрумна да преработя „Страната на лъжците“, защото това си е нашата страна. Аз винаги доизмислям текстове по време на репетиции и много добрата ни съвместна работа с Варненския куклен театър улесни задачата ми. Артистите ме допълваха, коригираха ме и се получи. Така от Джелсамино не остана нищо. В спектакъла има много исторически и политически препратки и правя връзка с действителността у нас. В нашата страна се оказа, че политиците и държавниците не могат да се справят с реалните проблеми на свободния човек. Напоследък се шегувам, че има само два етноса в България – роми и роби. Ние сме свикнали да сме роби, много ни е удобно. Най-големите ни заблуди? Питат Бертолт Брехт над какво работи в момента и той отговаря „Подготвям следващата си заблуда!“ Ние хората по принцип живеем със заблуди. Аз вече нямам никакви заблуди и смятам, че България е толкова затънала в невъзможността да просъществува нормално, че наистина не знам какво ще стане. Изход не мога да посоча. Единствените добри лъжци са родителите, поне те така си мислят. Започват с лъжите за Дядо Коледа, щъркела и Торбалан. След тях са учителите и възрастните, които започват да лъжат от любов, но след това от демагогия. Не ми се говори за политика. Представлението ще се играе в кукления театър във Варна, но има интерес да дойде и в София. Там обаче театрите взимат много висок наем. Над 2000 лв струва на ден една театрална зала да я вземеш под наем. Вече никой не иска да делим приходите, както беше преди. Ние сме частен театър –„Улицата“ (преди „Ла страда“). Когато играехме във Военния театър, разпределението беше 40 за нас срещу 60 за тях. Как усещам фестивала „Аполония“? То започна наистина като нещо ново, необичайно, дори нередно. Имаше романтика във всички участници, че ще се прави нещо не толкова контролирано. След това „Аполония“ се легализира, ошлайва, изпедепса и вече има по-скоро професионален интерес. Сега участията на „Аполония“ ми носят предимно умора. Толкова добре се познаваме, толкова сме си изработили преценките един към друг, че се събираме само да си пийнем по чашка кафе или ракийка и това е! Добре е, че спектакълът се променя като енергия, а и артистите се усъвършенстват с всяко представление, което много ме радва. Какво ми предстои? Сега работя съвместен проект със себе си, вече с по-възрастния и по-умния Стефан, а не пройдохата Теди. Правя една пиеса на Луиджи Пирандело за първи път преведена в България по мое желание от Ернестина Шинова. Павел Васев с последни сили подписа договора и ако новият директор не я спре, надявам се, че ще се получи. Обявена е за 10 октомври. Смятам този сезон да ми е последен в театъра, изморих се вече. Имам 32 спектакли в България, 15 в Германия, 9 телевизионни серии, по един игрален и документален филм. След това освобождавам едно място за театър.
