Ханс Кристиан Андерсен… Наричат го Велик магьосник, Приказник. И житейският му път, и творческият му свят са изпълнени с много поезия и красота. За каквото и да пише, той търси смисъла на съществуването ни и вечните ценности, които крепят човешкия дух.
„Торният бръмбар” не е най-типичната андерсенова приказка. В нея като че ли има най-малко поетичност и най-много сарказъм. Андерсен сякаш се е ядосал на човешкия род, доколкото на автор като него въобще му е възможно да изгрубее, и е разказал чрез пътешествията на торния бръмбар, какви сме и ние хората, когато се чувстваме пренебрегнати и обидени. Когато ламтим за високи почести и за златни подкови. Когато малкото езерце до конюшнята, в която живеем, ни се струва океан. Когато живеем извън реалността и искаме всичко, което не ни се полага, но и сме доволни от торта, в която сме родили и отказваме да я заменим с нещо по-добро. Защото нямаме нито очи, нито смелост да променяме себе си и света в името на по-възвишени идеали.
„Торният бръмбар” е социална, личностна и многопластова приказка. Наречена е приказка, но дали наистина е написана за деца? Може да се нарече социална сатира. Може да се нарече приказка за възрастни. Може да се нарече огледало, в което да се огледаме.
Както и да бъде наречена, Радиотеатърът ви предоставя възможността да я чуете в ранното съботно утро на 13 септември.
Превод: Светослав Минков
Драматизация: Илия Атанасов
С участието на: Никола Анастасов, Тодор Димитров, Румен Костадинов, Красимир Обретенов, Слава Рачева и други
Режисьор: Илия Атанасов.
събота, 13 септември от 7.15 часа
