Не мога да преживея себе си като писател, аз си оставам хореограф, каза в предаването "Хоризонт до обед" хореографката Мила Искренова, която има издадена втора книга.
Това са специфични книги, те са книги на хореограф. Аз мисля през тялото си и пиша по същия начин. Това, което ми пречи по отношение на словото, е, че аз съм притеснителен човек. Не можех да говоря, когато бях млада. Не си личи, защото се научих. Затова избрах танца и не съжалявам в никакъв случай. Мисля, че танцът е медията, която през всичките тези години ми е давала голяма свобода. Мисля, че на танца дължа и въображението, което сте забелязали. Думите в крайна сметка са проекция на мисълта и когато тя е силна и точна, и вярна, думата звучи силно. По същия начин това се отнася и за танца. Също говорим за език на танца. Има хореографи, които редят движение, пълнят времето и пространството с движения и нищо не остава от това. Но, когато отзад седи съзнание, което има какво да сподели с теб и начинът, по който това съзнание е абсорбирало действителността, синтезирало я е и ти я предава по начин, по който има желание да срещне своя партньор в публиката – тогава става нещо съвсем друго. Хората на изкуството са тези, които крещят по един или друг начин. Това е някакъв вид наказание, защото чувствителността на хората на изкуството е такава, че, ако друг би изохкал, човекът на изкуството – крещи. Във всяко време има такива хора, защото във всяко време има проблеми, които могат да бъдат изкрещени. Ние предупреждаваме, намираме се крачка напред.
Чуйте целия разговор с Мила Искренова от звуковия файл.