Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Една от най-големите европейски писателки е у нас за представянето на романа си „Карай плуга си през костите на мъртвите” в София и Пловдив. Високо оценявана от критиката и любимка на публиката, награждавана с най-високите литературни отличия, сред които наградата „Нике“ (2008), номинирана за наградата IMPAC (2004) и за Нобелова награда за литература (2012). Последният й роман „Книгите на Яков”, който излезе преди две седмици в Полша и предизвика небивал интерес, беше представен почти веднага в предаването „Артефир" с интервю с авторката на кореспондента ни Крум Крумов. Сега на живо Токарчук общува с българската си публика и разказа как е написала този исторически роман, съдържащ около 1000 страници.
Олга Токарчук смята, че „романът е процес, който хипнотизира”, въвлича те и през цялото време мислиш и живееш с героите му. За „Карай плуга си през костите на мъртвите”, който представя у нас, тя сподели, че е нещо като предизвикателство да пробва възможностите си да напише криминален роман. Резултатът е наречен от критиците „еко трилър” и става по-скоро многопосочна творба, надхвърляща границите на жанра. Макар да има всички негови белези, книгата поставя важните теми на съвремието за отношението към природата и животните, за равновесието, което е нарушено, но също говори и за проблемите на посттоталитарното общество. Героинята й е защитничка на животните от убийствата на ловците в малкото селце на границата на Полша и Чехия – място, което макар да е маргинално, като във фокус събира болезнените точки на днешното живеене. След като хората проявяват агресия към животните, то естествено е животните да си отмъщават. Олга Токарчук засяга дълбоки въпроси, които се отнасят до насилието, с което свикваме, разпада на ценностите, фалшивия морал. Възможна ли е справедливост в света, пита авторката. Отговорът е може би в думите на Уилям Блейк, които тя поставя като епиграф на всяка глава от романа или в отворения му край. Книгата е в превод на Силвия Борисова, а стиховете на Блейк са преведени от Владимир Левчев.
