Това, което направихме за тези 25 години беше, че се превърнахме в не просто най-бързо изчезващата нация с най-мощна емигрантска нагласа, но и в нация, която няма положителни очаквания за бъдещето, която не е доволна от демокрацията си, каза доц. Атанас Семов в интервю за предаването „Нещо повече“.
Тези 60% одобрение на Живков и режима му, който социологията премери тези дни, а в някои възрастови групи те са над 70 % са изключително страшна присъда за онова, което се направи 25 години след Живков. Склонен съм да смятам, че днес българите сме в много голяма степен склонни да се откажем от демокрацията и да търсим други решения за държавата. Българската демокрация не е необратима даденост. Все по-силни ще стават нагласите за силна ръка на всяка цена, т.е. трябва да си даваме ясно сметка, че демократичното, доколкото го има, е ценно достижение, което трябва да се пази, но да мислим за съвсем друг тип държавност от тук нататък, каза още Семов.
Журналистът Величко Конакчиев, който съобщава по БНР новината от 10-ти ноември, сподели: 1990-а година отидох в западна държава. Не мислех, че ще стъпя някога, защото по социализма бях уволнен по политическа непригодност и няколко години се щурех из многотиражките. Носталгията проличава, но тя си има своите реални основания.
Мненията чуйте в звуковия файл.