Стане ли дума за Ойген Орманди в съзнанието мигом се появява и другото име – Симфоничният оркестър на Филаделфия. Повече от четири десетилетия този първокласен състав бе известен като „оркестърът на Орманди”. А статистиката отчита: абсолютен прецедент в музикалната практика на ХХ век! През 1936, след оттеглянето на Стоковски, Ойген Орманди поема поста шеф-диригент на Филаделфийския симфоничен оркестър. Подкрепят го Рахманинов и Фриц Крайслер.
Започва нова епоха в музикалния живот на Филаделфия и САЩ. Маестрото и оркестрантите работят с главозамайващ интезитет. Всеки сезон изпълняват поне 30 нови за състава произведения. Пътуват повече от всеки друг американски оркестър. Имат по четири, пет концерта на седмица. Щрайхът пък предизвиквал незапомнен възторг с безукорна интонация, тембър, релеф на линиите...
Орманди с гордост обявява: „85 % от тези великолепни музиканти свирят с италиански инструменти!”
Диригентът имал слава на един от най-търсените акомпанятори. Паметни са съвместните им изяви с Хоровиц. През 1978 клавирният виртуоз отбеляза половин вековния си американски дебют тъкмо със СО на Филаделфия и Орманди на диригентския пулт. В нечуван фурор се превръща изпълнението на третия концерт от Рахманинов през януари същата 1978 година. Освен с Хоровиц, маестрото работи често с Яша Хайфец, Артур Рубинщайн, Пятигорски, Емануел Фойерман, Ленард Роуз, Рихтер, Гилелс, Ростропович...
„Винаги съм в услуга на солиста! Много колеги , вероятно защото на сцената застават по-високо от останалите по разбираеми причини, не гледат със симпатия на солистите. Поставят им един вид усмирителна риза. Никога не си позволявам това с моите партньори и те са ми признателни. Има и още нещо: очите при дирижиране са изключително важни. Когато бях млад научно се занимавах с хипноза. Даже я практикувах известно време. Така се научих да ценя силата на очите. Те поддържат постоянна активна връзка с оркестъра. Очите внушават, умоляват, налагат се...”, повдига завесата Ойген Орманди.
Легенди се носят за приятелството им с Рахманинов. Първата съвместна изява е през 1931. Тогава композиторът свири втория си концерт. Признава, че никога преди това не се случвало репетицията да мине без прекъсване. Не е тайна, че авторът считал Симфоничния оркестър на Филаделфия за най-добрия в света! Предпочитал го за премиерни изпълнения на своите опуси. Ето още от спомените на Ойген Орманди: „Когато завърши трета симфония, Рахманинов настояваше да отида в Лонг Айлънд и заедно да я прегледаме. Помоли ме да погледна щрихите на струнните, тъй като преди това Фриц Крайслер направил някои поправки. „Г-н Рахманинов”, отвърнах изумен. „Ако моите музиканти съумеят да изсвирят партитурата с тези щрихи излиза, че в оркестъра имам 67... крайслеровци!?” Искрено се разсмяхме и работихме без прекъсване почти до полунощ. Особено релефно се е врязала в съзнанието ми първата репетиция. Рахманинов седеше до мен. Бе доста неспокоен. Често правеше забележки, а оркестрантите се чудеха кого да слушат. Слава Богу, премиерата мина блестящо! Превърна се в хит за сезона. Скоро след това композиторът започна да пише Симфоничните танци. Посвети ги на нашия оркестър...”, уточнява за идните поколения един от великите майстори на диригентската палка Ойген Орманди.
В неделната вечер (23 ноември, от 19.30 часа) ще си припомним Симфония № 3 от Сергей Рахманинов. И още: Четири пиеси за оркестър, опус 12 от Барток.
Цигуларите Давид Ойстрах и Исак Щерн са солисти в ла минорния концерт на Вивалди, а Артур Рубинщайн – във втория клавирен концерт от Шопен. Свирят музикантите от Симфоничния оркестър на Филаделфия, водени от своя маестро Ойген Орманди.
