Ако съдим за целия мандат на правителството спрямо този бюджет, изводът е, че няма да има никакви реформи, защото бюджетът е изключително стандартен. Никаква нова политика не виждам аз поне на пръв поглед в него, вярна е, че той все още не е бил представен в парламента и може би тогава ще ни разкажат Министерството на финансите някакви идеи. Но от това, което се вижда от документите, не виждам абсолютно нищо, дори тригодишната средносрочна прогноза е по-лоша отколкото тази, която беше направена през април месец от Министерството на финансите, в смисъл примерно на бюджетния дефицит. Тогава се предвиждаше той да се движи около 1–1,5%, сега виждам, че е 3% догодина, след това 2,5 и 2% през 2017-а година, т.е. никакво увеличение на приходи като процент от БВП и леко намаляване на разходите. Аз си спомням 2005–2007-а година, когато бях в Министерството на финансите, тогава вярно икономиката беше в разцвет, но тогава правехме годишни приходи от порядъка на 43% от БВП, разходи около 40% и 3% излишък. Сега виждам отново разходи около 40%, само че приходите вече са 36,8%. Вижте колко са паднали като процент от БВП само за 7-8 години, със 6-7%. Т.е. ако икономиката не расте, ако приходите не растат, съответно няма как държавата да прави нови политики и единственото, което ние виждаме, е намаляване на разходи.
Георги Кадиев отхвърли идеята, че в бюджета е заложена борба с бюджетния дефицит, според него няма и увеличена събираемост на приходите:
Борбата с бюджетния дефицит не е чрез увеличаване на приходи, което става по няколко начина – или въвеждате нови данъци, нов вид постъпления, или правите така, че икономиката да расте, и съответно събирате повече приходи при сегашните ставки. Не се предвижда нито едното, нито другото. Просто намаляване на разходите.
Увеличена събираемост. Аз не видях такова нещо, тя като номинално число вероятно е така, просто защото расте и БВП, макар и с много малко – с 0,8%, след това с 1,2%. Това е другият проблем, изключително ниският ръст, който се залага за ръст на икономиката през следващите три години, но като процент на приходите спрямо БВП те стоят на едно и също ниво – около 36,5–36,8%.
Виждам, че има 10% спад на възнагражденията за 2015-а година в бюджетния сектор. Съвсем лек ръст на пенсиите – в порядъка на 1,9%, ако не се лъжа. Но доходите като доходи в бюджетен сектор, растат съвсем малко или не растат. А в частния сектор зависят изцяло от ръста на икономиката, като нямате ръст на икономиката, съответно и там няма да имате ръст на доходите. За бюджетния сектор предполагам, че няма да има съкращение на заплатите, по-скоро или ще има съкращение на хора, или ще има съкращение на т.нар. "кухи бройки", т.е. щатове, които не са заети, парите за които отиват за болнични и т.нар. тринайсeта заплата в края на годината за останалите, които са заети.
Виждам, че има намалени разходи за МВР и за Министерството на отбраната, което може би означава и намаляване на щата. Което може би е жалко.
Не смятам, че има орязване на разходите на министерствата по политически принцип. Така или иначе, министерствата карат "на мускули" и системите са недофинансирани във всяко едно отношение – било здравеопазване, било образование, било енергетика. Просто няма пари. Но не виждам абсолютно никакъв стремеж да се съберат повече пари. Очевидно в данъчната политика няма никакви промени. Единственото е увеличението на данъка върху лихвите, което е нищо.
Според Кадиев една от реформите, които трябва да се направят в България, е окрупняването на общините, защото малко общини дават на бюджета повече, отколкото вземат. Проблемът е, че от 268 общини в България не повече от 15 максимум дават на бюджета повече, отколкото взимат – това са най-вече София и други големи градове и общини от типа на Козлодуй, която е малка община, но има голямо предприятие. Две трети от общините у нас имат собствени приходи под 1 млн. лева на година. Какъв е смисълът на съществуването на такива общини, не знам.
Георги Кадиев обобщи: Това е бюджет, който очевидно е направен някъде в коридорите на Министерството на финансите, от професионалисти, които обаче го правят по един и същи начин в последните 20–30 години. Хубаво е да имате с професионалисти, но отгоре трябва да имате някакво политическо тяло, което да задава посоката, да поставя целите, и тези професионалисти да съобразяват писането на бюджета спрямо целите. Ние не виждаме целите като политики.
Интервюто на Таня Милушева с Георги Кадиев можете да чуете от звуковия файл.