Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Излезе нова книга на големия български поет Георги Рупчев, взела за заглавие стихотворението му „Превъртане на световете”:
Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и е разтребвал безполезно, въртял се е на празни обороти грамофона му, светът се е въртял като изтъркана мелодия, стопанинът понякога излизал на балкона и гледал от дванайсетия етаж надолу, тиктакал е будилникът, кафето е възвирало и вятърът е ровел в разтворените страници, небето сменяло боите си, а той е сменял ризите, играел с котарака, в съня си се е стряскал. И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил, седейки във креслото си, е слушал радио и гледал как мъглата от Витоша се спуща, а виното на малки глътки му се е услаждало... Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената мълчи градът, а също и безкрая. Мълчание, което е забравил в бързината напусналият наемател.
Какво преобърна в нас поезията му през годините, как я четем днес? Времето не е намалило въздействието на тази дълбока и изпълнена с трагизъм поезия, а младите поколения се вълнуват от нея толкова, колкото и поколението, към което принадлежеше Рупчев. Но значимостта му надхвърля неговото време, както вярно отбелязва Едвин Сугарев в текста си в книгата.
Освен него, струва ми се, пише Сугарев, единствено Вутимски и Данила Стоянова са писали в една толкова трагична лична ситуация – пред лицето на самата смърт: едно писане трагично и дръзко, въпреки своята обреченост.
Днес книгата на Георги Рупчев идва, за да ни напомни отново мисълта на поета, че поезията е „проява на инстинкта за неприспособимост”.
