В момента целият бюджет на НОИ е около 9,6 млрд. 53% от тези средства идват от държавния бюджет, другите са собствени приходи – това не е добра схема. Това означава, че пенсионната система става все по-зависима от времето, когато нямаше отделен пенсионен фонд и пенсиите се плащаха от бюджета. Това гарантира на хората вече ниски пенсии действително. Това заяви в предаването „Неделя 150“ вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Частните пенсионни фондове трябва да докажат на хората, че тяхното съществуване ще увеличи доходите им, което в момента съвсем не е сигурно, подчерта той и добави, че ще си запази средствата в частния пенсионен фонд.
Те са едни схеми, по които получават средства. Държавата задължава работодателите да им прехвърлят средства, след това те трябва да поемат някаква отговорност. Вярно е, има капиталов пазар, има рискове и т.н., но не може да имаш постъпления от доходите на хората по закон и след това да кажеш "Колкото излезе, толкова ще ви дам".
Въпросът, че трябва да се разгледа начинът, по който капиталовите схеми се създават, управляват и след това участват в изплащането на пенсиите на хората, е важен. Това, което бяха основните ми забележки и на колегети ми от АБВ, бяха начинът, по който това се прави – изключително бързо. Мисля, че има достатъчно аргументи, които да бъдат дадени и хората да бъдат спокойни, че нито някой краде парите, нито някой национализира парите им, нито някой им гарантира по-ниски пенсии по този начин.
Трябва да се отговори на доста въпроси. Това е един от дефектите на бързо приемано законодателство. Първото е начинът на избор. Уверенията на министъра на финансите са, че този избор ще бъде активен. Трябва изрично всеки да заяви желанието си. Второ – не, че не е ясно, има начин да се случи това, но не мисля, че е добро решение – да има движение и в двете посоки. В капиталовата сметка човек има собствени пари, натрупани по сметка. В момента, който той реши да ги пренесе в НОИ, тези пари се похарчват. НОИ не е създаден да управлява средствата и не е създаден да води лични партиди. Ако човек след това пак реши да излезе от НОИ и да се върне в частния фонд, за което чувам обещания, то въпросът е с каква сума ще излезе и какво ще се случи. Очевидно това нещо трябва да се опише. Така или иначе изборът в момента, включително за тези, които започват сега работа, или тези, които имат капиталови сметки за допълнителна пенсия, е къде да бъдат осигурявани. Този избор ще отвори една друга тема – по какъв начин се управляват досега средствата им, колко са натрупани, на какво биха могли да разчитат хората. Има такива, които излизат в пенсия и въпреки това, първа и втора категория, нямат достъп до натрупаните си средства в универсалния пенсионен фонд, което не е нормално. Доста теми ще се отворят, коментира социалният министър. Той припомни, че в момента, в който започне човек да получава пенсия от капиталовата схема, се намалява с 25% пенсията от солидарната схема. Според него по този начин не се дава гаранция на хората, че те с тази капиталова схема ще получат по-висока пенсия.
Това, което трябва да се реши на политическо равнище, е на основата на експертните анализи каква комбинация от различните мерки се взима. Ние можем да го отложим и още много дълго време това нещо, но просто няма да проработи. Тази промяна се наложи, аз настоях другото да не го отлагаме, добави Ивайло Калфин.
Според министъра начинът, по който се е приела промяната, е предизвикал криза в управлението и коалицията. Той декларира, че всеки е готов да отиде на избори.
Става дума за кардинална промяна в пенсионната система, която до вчера беше счупена, а от 1-ви януари става разнебитена, изказа мнение финансистът Любомир Христов.
Тя гарантира на всички свои пациенти бедност на старост. Второ – това, което Народното събрание прие като текстове, които не са напълно ясни, не решава нито един проблем – нито на хората, нито на НОИ, нито на публичните финанси, а напротив – създава нови. Трето – универсалните пенсионни фондове също не са решението на проблема, защото те се управляват непрофесионално, мърляшки и резултатът е минус 3% реална доходност средно за 2002-2013-а година. Минус 3% означава, че парите на хората се топят.
Свободата за избор е важен аргумент, подчерта Христов, но добави: Психологията е показала, че има обстоятелства, при които разходите по избора са по-големи от ползите, които може да получите от свободата на избора. Тези обстоятелства възникват тогава, когато човек няма необходимите знания и експертиза да направи избора, когато човек иска сигурност, а има риск в едната или другата опция, която ще избере, и когато става дума за неопределеното несигурно бъдеще. И трите елемента фигурират в избора за пенсионна система.
Проблемът не е само в пенсионните фондове. Проблемът започва от Кодекса за социално осигуряване, минава през Комисията за финансов надзор и чак накрая са пенсионните фондове. Ето го проблемът за избора – къде го няма изборът. Имате задължение да внасяте 5% от осигурителния си доход в универсален, но нямате никакъв избор за това как да се управляват вашите средства. Това е в закона – Кодекса за социално осигуряване.
Водят се дискусии от години, но те са на парче. Никога няма да се постигне съгласие, ако първо не се постигне съгласие за това какво искаме от тази пенсионна система. Ако един иска гаранции, а друг иска доходност – няма как да се съгласим за мерките, коментира още експертът.
За случая с КТБ, Христов каза: Големият скандал е заблудата, че имаме конструкция на държава и институции, които вършат работа. Това показва КТБ. Общото между пенсионната тема и банковата система е, че не сме уредена държава, че не можеш да разчиташ нито за това, че имаш собственост и че не можеш да носиш отговорност. След като от теб не зависи, ти не можеш да носиш отговорност.
Финансистът предлага: Всички, които са били членове на УС на БНБ от момента, в който на КТБ балансовото число и активите са били 2 млрд. до 19-и юни миналата година, да бъде любезен да върне всички заплати, които е получил във Фонда за гарантиране на депозитите, да му бъде продадено цялото имущество и парите да отидат във Фонда, които пак няма да стигнат. Но някой някога трябва да започне да носи някаква отговорност, за да се разбере, че така повече не може.
