Цените на петрола на международните пазари задълбочиха своя спад до нови пет и половина годишни дъна след вчерашно драматично понижение с над 5% на фона на серия негативни за "черното злато" фактори.
Основните причини за това продължаващо понижение на петролните цени са свързани с опасения около засиленото предлагане, подкрепени от серия данни на водещи страни-производителки. Преди дни стана ясно, че през 2014-а година добивът на петрол в Русия е достигнал най-високи нива от края на Съветския съюз, докато петролният износ от страна на Ирак (вторият по големина производител от ОПЕК) е отчел най-високо ниво от 1980-а година насам.
В същото време напрежението на глобалните финансови пазари (солиден спад на фондовите борси) с оглед политическата несигурност в Гърция преди изборите на 25-и януари доведе до бягство на инвеститори от високорискови активи (като акции и петролни фючърси) към американски и германски държавни облигации и до продължаващо поскъпване на долара. Повишението на т.нар. "индекс на долара" (тегловна база на долара спрямо останалите шест основни валути) към 9-годишен връх прави доларовите цени на петрола по-високи за притежателите на други валути, което оказва допълнителен натиск върху цените на "черното злато".
Графика на американския лек суров петрол (в долари за барел)
Всичко това допринесе за вчерашния драматичен спад на петролните цени с цели 5% и до днешното понижение с близо 1,5% до нови пет и половина годишни дъна. Сега фючърсите на петрола тип "брент" с доставка през февруари се понижават с 1,54% към 52,29 долара за барел, след като преди малко удариха дъно от 52,04 долара - най-ниски цени от май 2009-а година. Февруарските фючърси на американския лек суров петрол пък се понижават с 1,5% към 49,15 долара за барел, пробивайки под важното ниво от 50 долара и най-ниско ниво от април 2009-а година.
Някои анализатори и икономисти (в т.ч. и от МВФ) очакват, че доста по-ниските петролни цени ще повишат потребителската покупателна сила и това ще подкрепи глобалния икономически растеж. Но в същото време спадът на петролните цени с над 50% от юни 2014-а година насам ще продължи да засилва опасенията за развитието на дефлационни процеси, което може да навлече доста неприятности на централните банкери в световен план.
