Професионалната музика на тази страна е почти на възрастта на българската. Тя е дело на т.н. „поколение на 900-те“, т. е. на композиторите, които разгръщат творчеството си от края на XIX и началото на XX век. Това е авангард от ярки личности, които приобщават музиката на страната към високите художествени стандарти на европейската култура – с всичките влияния, техники, направления.
Както и в България, аржентинската музикална школа избуява на национална почва като вплита в себе си обикнатите форми и страсти на песента, на националните танци, особено на музикалния „герб“ – тангото. В нея звучат мелодиката и ритмите на гаучос – обитателите на пампата, на планинците от Андите, на потомците на испанските заселници – креолите – до космополитизма на големия пристанищен град, приел наплива на европейски имигранти с техните култури в началото на миналия век.
Аржентинската камерна песен е страстна и меланхолична, приятна и достъпна, без в нея да се прокрадва компромис с художествените професионални критерии. Песните изпълняват Бернарда и Маркос Финк с пианистката Кармен Пиацини.