Имаме корпуси, които са нормативни за всеки мюсюлманин, в които ясно се съдържат текстове, узаконяващи и насърчаващи воденето на свещена война в името на мюсюлманската кауза.
Несъстоятелна и наивна е тезата, че Коранът може да бъде редактиран, за да се изключат от него текстовете, които призовават към насилие, подчерта ученият по повод на журналистически коментар.
Проблемът, за мен, е в това, че Европа трябва да формулира своята идентичност, а в името на политическата коректност Европа бяга от дефиниране на своята идентичност. Спомнете си само дискусиите около европейската конституция, която така и не се прие, част от тях беше тъкмо по въпроса дали да се дефинира древната гръцка и след това християнската традиция като база на европейската идентичност. Избяга се от тези решения, защото в името на политическата коректност Европа не трябва да има идентичност, понеже ако идентичност се дефинира, тя неизбежно ще бъде базирана на християнството. Ако такава европейска идентичност не се изгради, европейските общества ще стават жертва на други по-силни идентичности и няма да има как да отговорят на това предизвикателство.
Въпросът за отношението към исляма трябва да се раздели на две – отношението в Европа и това, което Западът не трябва да прави в ислямския свят, заяви ученият. Наивна е убедеността на Запада, че може да присади своя модел в арабо-мюсюлманския свят, смята Павлович. Според него би било контрапродуктивно, ако се засили натискът върху териториите, контролирани от "Илямска държава":
Халифатът се ползва с немалка популярност в контролираните от нея райони. Военният натиск ще породи военен отговор и ще доведе до още по-голяма радикализация. От нахлуването в Ирак през 2003-та г., Западът всъщност действа срещу себе си в този район и колкото повече се опитва да реши нещата по военен начин, толкова повече те ще се изплъзват изпод контрол.
Интервюто на Снежана Иванова с доц. Павел Павлович можете да чуете от звуковия файл.
