Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ако за нас днес пазарът е мястото, където с малко късмет можем да открием плодове и зеленчуци от родни производители и някои стоки на по-ниски цени, а чаршията е изцяло музейно понятие, само преди век не е било така. Все още има хора, които помнят разказите на своите родители за градските чаршии и пазари, където наистина е кипяла търговията и е можело да се купи всичко – селскостопански продукти от близките села, местни занаятчийски и фабрични произведения, вносни стоки. Още век-два преди това картината е още по-интересна – занаятчийските еснафски сдружения предлагат типични за градовете изделия, договарят цените и правилата за търговия. Някои се сещат да организират транспортни услуги. В документи, датирани към втората половина на 16-и век, дори срещаме мито за търговия с хора. Всичко това научаваме от разказите на Екатерина Владева, д-р Светла Атанасова, уредничка в Регионалния исторически музей (РИМ) – Велико Търново, Даниела Цонева, уредничка в Габровския исторически музей, Нина Христовска – директорка на Самоковския исторически музей, Теодора Бакърджиева, уредничка в РИМ, Русе, Христина Женкова, уредничка в Ямболския РИМ и д-р Руслан Иванов, гл. ас. в Българския исторически архив на Националната библиотека.