Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През 2015-та и 2016-та година електронното здравеопазване най-после ще стане факт. Това поне е намерението на Министерството на здравеопазването, записано в Националната здравна стратегия. За да стане факт това намерение, обаче трябва да се случат редица неща - от осигуряване на нормативна база, която да регламентира процеса, до технологичното изпълнение на всеки един от елементите на бъдещата интегрирана информационна система в здравеопазването.
Според експертите електронното здравеопазване не може да бъде разглеждано отделно от цялостния проект за електронно правителство.
В Европа дори вече се говори за мобилно здравеопазване. То включва всички услуги, които здравната система ни предлага, не просто през мрежата, а директно през нашия смартфон.
Мобилното здравеопзване днес е дори по-значимо от електронното здравеопазване, защото ни дава възможност да ползваме различни мобилни устройства. И ако електронното здравеопазване е общ принцип, базиран върху новите технологии, то мобилното здравеопазване е конкретният път, по който здравната инфромация, съвети и услуги достигат до всеки един от нас, казва Мат Мюен - съветник по психично здраве към европейския офис на Световната здравна организация.
И докато в повечето европейски държави се търси възмоност пътят от услугата до пациента да се скъси максимално, у нас тепърва предстои въвеждането на базисните компоненти на електронното здавеопазване.
Електронното здравеопазване може да стартира най-рано след година. Изчислението е на експертите от Националния център по обществено здраве и анализи. Пред "Хоризонт" проф. Петко Салчев, директор на "Класификационни системи" в Центъра обяви, че в момента идеята за електронно здравеопазване е неделима от цялостното електронно управление, и реализацията ѝ е въпрос на политическа воля:
Все още няма точна и ясна изградена концепция кой е отговорен и какво трябва да включва такава интегрирана система. Всеки път се променят концепциите. Иначе имаме множество информационни системи, които не си говорят помежду си, множество регистри, които не си говорят помежду си, но след като не си говорят помежду си, ние всъщност не можем да създадем нищо. Всъщност базата за всичките тези неща е създадена. Например елементи на електронното досие съществуват в персонализираната информационна система на Касата, само че тя трябва да се свърже с други елементи на системата, където пациентите не се обслужват само по Каса.
