Именно на това, все още скрито от масовия поглед богатство, набляга книгата „Селата в България – посоки за туризъм и култура”, която тези дни излезе на пазара. Авторите й проследяват отделните ни региони, фокусирайки вниманието върху самобитността на българското село и преживяванията, които предлага на любознателния си гост. „България е малка, пъстроцветна страна с все още незасегнати от масовия туризъм места, които са запазили автентичната атмосфера, традициите и ценностите си от едно време. А това е предимството й като дестинация за селски туризъм” – убеден е Гавраил Гаврилов, един от авторите на уникалната книга.
Изданието съдържа написани с хумор и лично отношение разкази, свързани с определени, малко известни кътчета за селски туризъм у нас. В тях откриваме и любопитни факти за фолклорните и кулинарните ни традиции, както и местни легенди. Научаваме още, че в България селският туризъм означава да се откъснеш от цивилизацията, без да се лишаваш от удобствата й и да заживееш в един по-забавен ритъм сред магнетични природни картини. Какво още може да ни предложи българското село?
„Например докосване до традицията, свързана с производството на розово масло и отглеждането на маслодайни рози – обяснява Гавраил Гаврилов. – На много места в Розовата долина се предлага този продукт като атракция. Друго интересно нещо е свързано с производството на вино и големия бум във винения ни туризъм, както и създаването на близо стотина малки изби из цялата страна, предлагащи възможности за дегустации, беритба, наблюдение на производствения процес и пр. Потенциал за развитието на селския туризъм виждаме и във възраждането на една стара традиция – копринарството и отглеждането на буби. Само допреди век България е била един от водещите производители и износители на висококачествена коприна. За жалост днес този бизнес почти е замрял. Но в община Ивайловрад туристите посещават музей, в който все още може да се види как някога са се отглеждали копринените буби и се е тъкала коприната. Не трябва да забравяме и кулинарните ни традиции. Жителите на българските села разполагат с невероятно многообразие от запазени рецепти. Да не говорим за екологично чистите продукти и различните начини на приготвянето им…”
Книгата „Селата в България – посоки за туризъм и култура” съдържа над 200 великолепни авторски фотографии, адреси на приказни кътчета за отмора, както и съвети, свързани с практикуването на селски туризъм у нас. Гавраил Гавраилов, самият той запален пътешественик и ценител на автентичния селски бит, горещо ни препоръчва да изберем по-малко популярните, но затова пък толкова живописни и пълни с изненади, кътчета на страната. Едно от тях е регионът Добруджа и по-точно неизвестното с. Абрит, близо до старинната крепост Залдапа.
„Там, освен популярните скални манастири по протежение на каньона Суха река, през миналото лято археолози откриха ранно-средновековна базилика, разказва Гавраил Гавраилов. – За мен беше много интересен и регионът Петрич и в частност село Ключ, заедно с населените места в подножието на планината Беласица. Климатът в този край е мек и подходящ за туризъм почти целогодишно, има и чудесни къщи за гости. Освен това тези села са домакини на любопитни събития, като например фестивала на кестена през септември. Мястото тепърва ще привлича привърженици на селския туризъм. Малко известни, но много красиви са родопските села Орехово, където редовно отсядат френски гости и Солища, предпочитано от финландските туристи. Така че селският туризъм в България тепърва ще разгръща своя потенциал” – каза в заключение Гавраил Гавраилов.
Снимките са предоставени от авторите на книгата „Селата в България – посоки за туризъм и култура”
