Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За българина неговата православна вяра като че ли се разбира от само себе си, но всъщност е била сложна дипломатическа акция да се присъедини тогавашна езическа България именно към Патриаршията в Константинопол. Известни са писма на патриарх Фотий до княз Борис, на папа Николай пак до него – от тези писма разбираме много и за живота на древните българи, и за различията в църковните практики по онова време, в които искрено личи усилието средновековната ни държава да бъде приобщена към една от двете съперничещи си катедри. Добре познати са и сложните външнополитически ходове на княза-равноапостол, за да извоюва автокефалност, сиреч независимост за Българската православна църква. Това се случва не при него, а при сина му цар Симеон, но почвата е подготвена именно от княз Борис. Точно на 4 март 870 година на вселенски събор в Константинопол българите окончателно се определят като православни с добре изиграна предварително подготвена сценка. Но имало ли е друг път пред България, можела ли е тя да стане привърженик на католическото християнство? Мнозина днес съжаляват за избора на Борис, но за времето си той е бил съвсем резонен, твърдят учените, тъй като Византия е била най-силната, просперираща и икономически развита държава тогава. Така или иначе, България е православна благодарение и на този избор, а за последствията от него, за причините точно той да бъде направен, както и за интересните случки около съставянето ще говорим с трима професори от Софийския университет „Св. Кирил Охридски“: проф. Христо Матанов от Историческия факултет и проф. Калин Янакиев от Философския факултет.
