По злачните полета на българските земи от незапомнени времена препускат коне. Частица от кръвта на древните тракийски коне и на конете, с които войните на Аспарух са спрели устремния си ход на високия дунавски бряг, сигурно е запазена и в сегашните породи – Източнобългарски, Плевенски и Дунавски кон. Десетки години продължавали развъждането и селекционната работа в прочутите конезаводи „Кабиюк”, близо до Шумен, „Клементина“, край Плевен, „Божурище”, близо до София и ,,Стефан Караджа“, близо до Балчик.
Най-старият конезавод „Кабиюк” е от времето на Османската империя. Той е и най-старото държавно земеделско стопанство у нас, което е имало задача да снабдява войската с тези незаменими животни и да подобрява конете на населението. Кабиюшката могила е паметно историческо място от времето на първите български заселници тук. Неслучайно на територията на Националния историко-археологически резерват „Кабиюк” се намира и лятната резиденция на княз Александър Батенберг, където са били обсъждани важни решения за България. Сред тях са и укази в подкрепа на развитието на коневъдството у нас.
За конезаводите и породите български коне разказват генералният секретар на Българската федерация по конен спорт Теодор Шейтанов, състезателят от близкото минало и ветеринарен лекар Крум Рашков, Лазар Даков – бивш състезател и един от авторите на книгата ,,Коне, конница, конен спорт“, както и зооинженерът Борислав Стефанов.
