Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Да наблюдаваш бедствия, сполетели някоя друга страна, е по същество модерно преживяване – общият резултат от продължаващите вече век и половина усилия на едни професионални и тясно специализирани туристи, известни под името „журналисти”. Войните днес са зрелища и звуци от всекидневната. Това са думи на Сюзан Зонтаг в разтърсващата й книга „Да гледаш болката на другите”, където тя разсъждава върху несвършващия ад на войната, превърнала се във всекидневие, благодарение на образите, които гледаме на екрана на телевизора, в интернет или във вестниците. Какво е да снимаш страданието и какво е да го гледаш? Обозначаването на един ад, пише Зонтаг, всъщност не ни казва как да измъкнем хората оттам, как да потушим адските пламъци. Почти тридесет години след известната си книга „За фотографията”, тя издава тази, оказала се последна в живота й, като този път става дума за военната фотография. Но, както е винаги при Зонтаг, пластовете на есеистиката й ни показват много повече от един гневен поглед към войната в модерния свят. Всеки ред от тази книга е заковаващ. Не със сложни анализи, а с простотата на очевидното, със състраданието, с ужаса, но и с безсилието пред войната, в някакъв смисъл – с примирението пред тази „вечна изкусителка”. Въпреки че става дума за образи, вглеждането отвъд тях увеличава неимоверно силата на тази книга и разширява полето й на въздействие.
