Аз неслучайно говорих, че трябва се предвиди, ако не закон, то разпоредби, например в Закона за защита от дискриминация, които да ограничават политическото говорене по посока на враждебност на етнически и религиозен принцип. Самите политици трябва да си приемат закон. Те все приемат закони, които в крайна сметка опират до медиите, а проблемът е в тях.
Както и при проблема със собствеността, причините не трябва да се търсят в самите медии. Съвсем други са субектите и интересите, които движат процеса. На това ниво трябва да се търсят причините и механизмите за отстраняването им, а не в медиите, коментира председателят на СЕМ.
Според него медиите у нас имат формални собственици, но не се знаят истинските им притежатели и трябва да се търсят правни инструменти те да бъдат разкрити.
Другият проблем е начинът на финансиране, коментира доц. Лозанов:
Има ли политическа смелост и професионално самочувствие да забраним на субекти и капитали, които да могат да правят медии? Навремето в Закона за радио и телевизия имаше такава забрана за силови групировки, застрахователи, кредитни милионери. Каквито и пари да имат, не могат да станат собственици на медии. Можем ли днес да направим социална картина, в която да посочим рисковите персонажи, на които, ако дадем медийно влияние или влияние чрез медиите на обществото, това ще бъде влияние, което ще води в недемократична посока развитието на страната. Върху медиите са проектира невъзможността да кажеш кой е лошият, невъзможността да отриеш кой е скритият, които са по-дълбоки проблеми.
Георги Лозанов посочи, че въпросът с прозрачността при финансирането на медии със средства от европейските фондове може да бъде решен много лесно, като се създаде регистър, в който да се вижда какво финсиране към коя медия отива, с каква цел и какъв е резултатът.
Цялото интервю с доц. Георги Лозанов можете да чуете в звуковия файл.
