„Биляд алвандалус” … Как ли е изглеждал около 711 година регионът и как са го заварили пристигащите араби, за да го нарекат „биляд алвандалус”, т.е. „страна на вандалите”?! Оттам, според преобладаващите легенди, е произходът на името Андалусия, една от днешните автономни испански провинции. Казват, че пръв Плиний Стари употребява думата „вандали” за едно от германските племена и неговите обичайни действия. Преминали и през тази част на Южна Европа. В историята на Андалусия оставят следи различни племена и култури: араби, бербери… Смесват се стилове в архитектурата, обичаите, кухнята… Днес всеки любознателен пътешественик си прави Списък на местата, които непременно трябва да посети. Сред тях са и обекти, за които разказва Велина Панджарова. Но има и други, които остават извън масовите справочници. Защото гостенката в студиото е архитект и преподавател в катедра „История и теория на архитектурата” в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Подготвя бъдещите архитекти какво трябва да знаят, когато им се наложи да работят редом до археолозите по консервация и реставрация на обекти от културното наследство. А по време на пътуване тя обръща внимание върху детайли, които най-често се подминават по време на туристическите обиколки. Като специалист, Велина Панджарова знае тайни, скрити в основите на сградите, в конструктивните решения… Умее да разчете онази невидима за повечето хора „биография” на зидовете, фреските и тяхното „пътуване” във времето… Тъкмо за тази непозната Андалусия става дума сега. Как днес регионът опазва и представя своите богатства? Лесно е, ако хората имат висок стандарт на живот. Само че Андалусия е на предпоследно място в страната по БВП (брутен вътрешен продукт) на човек от населението и, въпреки това, се справя изключително успешно. Какъв е моделът? Може ли да го приложим у нас?
На 18 април е Международният ден за опазване на културните паметници и забележителни места. Хубав повод да огледаме нашите български обекти на материалното и духовно наследство. Да сравним начина, по който тук и в Испания подхождат към представянето им на световната туристическа сцена. И разбира се, да се потопим в ритмите на огнено фламенко, в багрите на Пикасо, Мурильо и Веласкес. Да обикаляме замъци, паркове, крепости и музеи. А когато се уморим, да седнем в някое типично плажно андалуско чирингито, на порция еспето с ремохон. Ако, (виж предпоследното) сардините на скара няма да ни учудят, малко странни може да ни се сторят разновидностите ремохон, (портокалова салата). Може да е сладка, но може да е с лук, картофи, зехтин и т.н. За вкуса не се спори… Пък и все пак това е Андалусия!
