Участват проф. Александър Грозев и Боряна Матеева
„По повод филма „Една жена на 33“
Широко известни са успехите на родното социалистическо киноизкуство. Особено в годините след историческия Априлски пленум нашите кинотворци изправиха ръст, освободиха се от някои догматично-сектантски предразсъдъци, създадоха филми, които получиха признание у нас и в чужбина.
* * *
Известно е, че като най-масово и най-популярно от всички изкуства киното има широк спектър на въздействие върху многомилионна зрителска аудитория. Точно поради това ние не можем да се отнасяме с безотговорност, с принизени идейно-естетически критерии и с ведомствен оптимизъм към някои негативни фактори в нашето кино, които предизвикват основателна тревога.
Филмът „Една жена на 33“ (режисьор Христо Христов, сценарист Боян Папазов), който понастоящем се прожектира по нашите екрани, е още едно доказателство както за сериозните трудности, които съществуват в художественото отразяване на социалистическата ни съвременност, така и за жилавостта на някои погрешни тенденции, които намират място в отделни произведения на нашата литература и изкуство. В този смисъл филмът „Една жена на 33“, по мое дълбоко убеждение, е творба симптоматична.
* * *
Правдата, неподправена, дълбока и многостранна правда за нашия целеустремен в бъдещето социалистически живот – ето какво изисква от създателите на духовни ценности априлската линия на нашата партия!“
7 май 1982 вестник „Работническо дело“, брой 127
