Той е един от родоначланиците на модерната българска журналистика, публицистика. Публицистиката му следва духа на Ботевата, на Каравеловата публицистика и журналистика. Удивително разностранна фигура, най-малкото за него може да се каже, че е само журналист. Той е и директор на Дирекцията по печата, близък е със западно-европейски журналисти. Може би заради острия му език за събитията от 1923-та, 1924-та и 1925-а година е нарочен и това е причина за смъртта му. Контактите му с чуждестранните сенатори, които идват на анкета след атентата през 1925-а година и започва белият терор. Те дават пресконференция, на която и Хербст, и Гео Милев, по друга линия, казват на чуждите журналисти за невъобразимите зверства. Това коства и живота му. Тези трагични годишнини ни напомнят една черна тенденция. Политическите опоненти в България ги отстраняват или с бой, или със смърт.