Международните кредитори на Гърция настояват за допълнителни мерки за икономии в размер на 3 млрд. евро, за да може Атина да достигне минимално ниво на първичен бюджетен излишък от 1,1%–1,2% от БВП. Според тях това е необходима стъпка за размразяване на останалите около 7,2 млрд. евро от спасителната програма за страната в размер на 240 млрд. евро.
Преговорите между Атина и нейните кредитори от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фондове са достигнали "най-трудната и нестабилна точка", заяви снощи гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис.
Според последни информации от продължаващите преговори сега международните кредитори настояват Гърция да одобри допълнителни мерки за икономии за 3 млрд. евро, чрез които да се постигне минимално ниво на първичен бюджетен излишък (бюджетен баланс без включване на разходите по обслужване на дълга) в размер между 1,1% и 1,2% от БВП на страната, тъй като в момента параметрите на Бюджет 2015-а предполагат първичен дефицит между 0,5% и 0,75% от БВП.
В този момент е необходимо всички ние да спомогнем за успешен край на настоящите преговори, посочи Варуфакис.
Също вчера членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре увери, че Централната банка продължава да финансира гръцките банки, но подчерта, че не може при никакви обстоятелства да финансира гръцката държава.
Пред френска парламентарна комисия Кьоре каза: Това, което ЕЦБ не може да направи, и аз искам да бъда ясен по този въпрос, е да финансира гръцкото правителство. Това е забранено изрично от Европейския договор.
Той посочи, че ЕЦБ продължава да рефинансира гръцките банки, при условие че тези средства служат за финансиране на гръцката икономика. ЕЦБ не рефинансира гръцките банки, за да могат те от своя страна да отпускат заеми на гръцкото правителство, заяви Кьоре.
Според него подкрепата на ЕЦБ за гръцките банки се е увеличил от 45 млрд. евро през декември миналата година до около 115 млрд. евро към настоящия момент.
В същото време Кьоре отбеляза, че преговорите за осигуряване на гръцките държавни финанси се водят между Гърция, държавите-членки на еврозоната и МВФ и в тях ЕЦБ няма директно участие.
Беноа Кьоре повтори, че гръцкото излизане от еврозоната не представлява "работен сценарий" и се надява, че в следващите няколко седмици ще бъде постигнато споразумение между Атина и нейните партньори от еврозоната.
Въпреки че в последно време беше отчетен известен прогрес във водените преговори, двете спорещи страни все още остават на различни мнения по важните въпроси за реформи в пазара на труда и в пенсионната система на Гърция. Очаква се днес да бъдат подновени преговорите в Брюксел между техническите екипи на Атина и на нейните кредитори в опит за постигане на скорошно споразумение.
Страната вече пострада в резултат на продължаващото протакане на преговорите с международните кредитори. Вчерашни данни на Elstat показаха, че в началото на настоящата година Гърция отново се е върнала по пътя на икономическата рецесия.
По-рано през месеца Европейската комисия намали своите прогнози и вече очаква растеж на БВП на Гърция от едва 0,5% през настоящата година при предишна прогноза за по-солидна икономическа експанзия с 2,5 процентни пункта.
Междувременно говорителят на гръцкото правителство Габриел Сакеларидис заяви, че властите в Атина могат да помолят за свикване на извънредна среща на Еврогрупата в края на май, надявайки се на нея да бъде постигнато споразумение с кредиторите на страната.
Гърция гарантира, че ще продължи да плаща предстоящите си дългови задължения към МВФ, но за целта е необходимо скорошно постигане на споразумение за решаване на ликвидните нужди, допълни той.
По план следващото редовно заседание на Еврогрупата е насрочено за 18-и юни.
