Според гръцкото издание "Катимерини" премиерът на страната Алексис Ципрас е бил изпратил на 8-и май предупредително писмо до шефа на МВФ Кристин Лагард, до президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и до управителя на ЕЦБ Марио Драги, в което той е заплашил, че Атина няма да има възможност да покрие плащането си за 750 млн. евро през май към Международния валутен фонд, ако международните кредитори не предоставят парична ликвидност на страната.
В писмото си Ципрас е посочил, че Гърция, която изпитва все по-голям глад за ликвидност, не е получила никаква международна финансова помощ от миналия август като част от спасителната програма за страната в размер на 240 млрд. евро.
За да се възстанови ликвидността, гръцкият премиер е предложил ЕЦБ да повиши тавана на емитираните от властите в Атина краткосрочни съкровищни бонове (който е ниво от 15 млрд. евро) и да бъдат отпуснати част от останалите 7,2 млрд. евро по втората спасителна програма на международните кредитори. Той също така е настоял ЕЦБ да предостави на гръцките власти печалбата си в размер на 1,9 млрд. евро от закупените по SMP програмата на банката гръцки облигации от 2010-а година насам ( Securities Markets Program), както и предоставяне на 1,2 млрд. евро от средствата в Европейския временен спасителен механизъм (фонда EFSF).
Въпреки тези заплахи властите в Атина успяха да покрият своето задължение за 750 млн. евро към МВФ на 11-и май, но това не е станало чрез директно превеждане на необходите средства по сметка на Фонда.
Всяка страна - членка на МВФ разполага с две сметки във Фонда - едната, в която са депозирани средства по ежегодните квоти на съответната държава, и друга сметка, която може да бъде използвана в спешни случаи. Според Ройтерс властите в Атина са използвали около 650 млн. евро именно от втората сметка, държана в МВФ, за да покрият днешното плащане към Фонда, като правителството е добавило към тези средства само 100 млн. евро от своите кешови резерви.
Тези средства по втората сметка в МВФ обаче трябва да бъдат попълнени наново в рамките на следващите няколко седмици. Това предполага, че Атина изглежда все по-близо до момента, в който страната ще остане без кешова наличност, ако в скоро време не бъде постигнато споразумение с нейните международни кредитори, което да доведе до размразяване на останалите 7,2 млрд. евро по настоящата втора спасителна програма.
Според "Катимерини" това писмо на Ципрас вероятно е представяло "блъф" и само подсилва климата на недоверие между двете преговарящи страни.
В петък Ципрас заяви, че двете спорещи страни са намерили някаква обща основа, но правителството на Гърция няма да отстъпи от своите т.нар. "червени линии", включващи нежелание за по-нататъшно съкращаване на заплатите и пенсиите.
На този етап властите в Атина оказват да коментира информацията на изданието за писмото на Ципрас към международните кредитори.
Междувременно вицеканцлерът на Германия и икономически министър Зигмар Габриел заяви в интервю за Bild am Sonntag, че Гърция ще получи по-нататъшна финансова помощ само ако проведе необходимите реформи.
Трети финансов пакет за Атина ще е възможен само ако се прилагат нужните реформи. Ние не можем просто да изпратите там пари.
Габриел също така предупреди за негативните последици от евентуално излизане на Гърция от еврозоната, като заяви:
Сценарий "Grexit" не само би бил крайно опасен от икономическа, но и от политическа гледна точка.
Немският вицеканцлер също така каза, че ако една държава трябва да напусне еврозоната, то останалата част от света ще започне да гледа на Европа по различен начин:
Никой вече не би имал каквото и да е доверие в Европа, ако ние се разпаднем при първата по-голяма криза. Поради това не бива да говори за сценарий "Grexit".
