Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Разтревожени новинари алармираха, че розоберът тази пролет бил пред провал, защото работниците искали двойни надници. На тях, представете си, не им били достатъчни 70 стотинки за набран килограм розов цвят, макар че кампанията продължава поне месец и най-сръчните берачи смогвали да си докарат по 20 лева на ден. Разбира се, работодателите веднага се ожалиха, че розоберът им излизал едва ли не на загуба, че реколтата била слаба тази година и че берачите са просто алчни рекетьори. Тези разговори се водят у нас периодично, но рядко въпросът се оглежда и от другата му страна. Когато им хрумне да вдигнат цените, тъй наречените бизнесмени се оправдават със закона за търсенето и предлагането, обясняват, че терминът „спекула” бил отживелица от социализма, а нашенската икономика била призната за пазарна едва ли не. Стане дума обаче за заплащането, ни обясняват, че у нас била ниска производителността на труда, че сме мързеливи, че има криза и ни заливат с още сума приказки, които заместват неприличния знак, който се показва с три пръста.
