Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Върнахме се от командировка в Родопите и колегата Бежански с присъщия му оптимизъм отбеляза, че е приятно изненадан – при толкова крадене у нас все още са останали големи богатства. А това предполага нови перспективи, и то в доходоносен поминък като хайдутлука. Възразих му, че нямам големи надежди, много я секат милата ни прекрасна гора, крадат и избиват животните в нея, бандитски ловят риба, зариват я с боклуци... При това положение мъчно ми става, като си представя какво ще остане от планината след десетина години, а може би и след по-малко. Както обикновено той не се съгласи с мен, аз се отказах да го убеждавам, но се замислих за онова, което ни заобикаля. И в мен взеха да спорят оптимистът и песимистът. Имало едно време в държавата промишленост – каза единият. Морално остаряла, неефективна и губеща – възрази другият. Затова я разрушиха и оглозгаха. Но на нейно място ще изградят нова. Ще изградят, ама друг път. Ако имаха намерение, за 25 години можеха поне тухла върху тухла да сложат. 25 години след Освобождението България е била най-бързо развиващата се страна в Европа, а сега бившата ни индустрия стана гора за хайдутлук.
