Обаче, ако човек не обича професията си - баш да е кино, баш да е театър, пак ще е бреме. Всяка професия е кръст, смята професор Найденова. Тя коментира промените в отношението към киното десетилетия след 10 ноември:
Сега киното се стопи в живота на множеството екрани и медии, но то пак ще се избистри, пак ще се върне към себе си, може би в по-малък мащаб, но сериозно - около големия екран, в тъмната зала.
Променена е и кинокритиката. Някога се пишеше по различен начин, но то беше общ стил, преди да бъде социалистически - с лозунги, идеологеми… по-сложно, по-теоретизирано. Цялата култура се промени към по-демократично изразяване, заради отварянето към масовия човек, няма за какво да се сърдим. Аз никога не споря с хората за вкуса им, особено с хора не от моята професия.
Кинокритиката не е нищо друго освен медиатор между творците и публиката, твърди професор Найденова:
След като започнах да чета повече японска литература и философия, осъзнах и завинаги, че това е само утопия – че можеш да повлияеш на някого за нещо.
В звуковия файл можете да чуете цялото интервю на В. Попова с проф. Вера Найденова.
