Източното партньорство беше създадено преди шест години за развиване на едно от направленията на европейската политика в отношенията й със съседните страни. Първоначалната идея за развитие на съседските отношения се оказа твърде разнопосочна. От една страна се предвиждаше обща рамка за Либия и Палестинската автономия, а от друга – за Молдова и Украйна. За излизане от ситуацията, под ръководството на Франция, през 2008 г. се създаде Средиземноморският съюз, който бе погребан от „арабската пролет”. Година по-късно, по идея на Полша и Швеция, се взе решение в Източното партньорство да се включат шест постсъветски републики. Програмата трябваше да изгради институционална обвързаност на страните от източната периферия, без това да ангажира по какъвто и да било начин Европейската общност. ЕС нямаше сериозни политически очаквания от развитието на този проект, затова не се предвиждаха и значителни средства за неговата реализация.
Мисля, че на пръв поглед това бе доста формална инициатива, която беше предложена по-скоро като контрапункт на Средиземноморския съюз, каза Кристиан Вигенин – депутат от „БСП-Лява България", който бе съпредседател на Парламентарната асамблея на Източното партньорство. – С времето този проект се разви като една мащабна рамка за сътрудничество между ЕС и неговите източни съседи. Разбира се, в процеса на неговата реализация се забелязваха и слабости, които се надявам, че с времето ще бъдат отстранени. Най-висшият израз на това партньорство бяха споразуменията за асоцииране с Молдова, Грузия и Украйна. Армения, Беларус и Азърбайджан нямат намерение да подписват такова споразумение. Амбициите са различни, подходът дълго време беше един и същ. Но сега определено има гласове, които казват, че и подходът трябва да бъде различен към различните страни. В рамките на това сътрудничество, особено във финалната фаза на договарянето и подписването на тези споразумения, възникнаха и част от проблемите, които по-късно доведоха до тази конфронтация между ЕС и Русия. От Кремъл видяха заплаха за своята икономика, особено що се отнася до споразумението между ЕС и Украйна. ЕС отказа да конституира Русия като трети партньор в тези взаимоотношения, не прояви необходимата гъвкавост и така Украйна беше подложена под много силен натиск и от двете страни. В тези години се разви едно много широко както парламентарно сътрудничество, така и по линия на неправителствения сектор. Това доведе до сближаване между ЕС и тези страни. Наскоро в Рига, по време на последната среща на върха, бяха набелязани някои приоритети като засилване на институциите и доброто управление, мобилността и връзките между хората, възможностите за развитие на икономическите връзки и съответно интерконекторите от всякакъв характер – енергийни, пътни и др.
Според проф. Нина Дюлгерова от ВСУ „Черноризец Храбър“, за формалния характер на тази инициатива говори и финансовия ресурс:
Инициативата започна с рекордните милиард и 200 млн. евро, които след половин година се стопиха на 900 млн., а през 2011 г. станаха 700 млн. – за пет години за 6 държави. Запознавайки се с документите в икономически план има за асоциирането на Молдова, Грузия и Украйна, бих казала че позитивите са повече за европейския бизнес, отколкото за съответната държава, защото там няма конкретика и няма нещо, което да мотивира като цяло икономическия елит, за да работи за разширяване и задълбочаване на тези взаимоотношения.
Източно партньорство като инициатива се роди през 2009 г. като реакция на Черноморската синергия, която беше обявена през април 2007 г., е становището на проф. Динко Динков от УНСС. – Мисля, че има момент на ревност, дори малко завист. Полша не хареса Черноморската синергия и се опита да премести центъра на тежестта. Имаше и нещо много некоректно, но ние представяме нещата идеализирано, че в ЕС в неговата обща външна политика се е възцарила една хармония и всички страни дружно подкрепят такива инициативи. Бих казал, че Източно партньорство засегна сериозни българските интереси. Пренебрегна се Черноморската синергия. Нашият интерес беше ЕС да съсредоточи вниманието си върху Черноморския район, дори от гледна точка на инвестиции, за свързване на района с новата морска политика на ЕС. Политиката на Брюксел се оказа доста разцентрована. И ЕС, и Русия се опитват да държат под контрол тази група държави. Инициативата Източно партньорство още от самото начало съдържаше много противоречиви моменти. В крайна сметка опитите за нейното претворяване доведоха до изостряне на отношенията между ЕС и Русия, което постави на изпитание европейската сигурност.
