Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Владимир Смирнов е роден на днешния ден, 22 юни 1942 г. Баща му е авиатор, който изчезва безследно със самолета си по време на Втората световна война. Майка му е пътуваща актриса и изпълнителка на цигански романси. Володя е роден по време на път. През 1965 г. Владимир Смирнов завършва Ленинградския театрален институт. Играе в Ленинградския театър на комсомола, когато се запознава с красивата българка, студентка във ВИТИЗ, Силвия Спасова. Последва я в България. Тук се утвърждава като талантлив актьор в киното и театъра. Прави забележителна роля в култовия филм „Сбогом, приятели“.
Днес си спомняме за Владимир Смирнов със запис от юни 1996-та година, когато актьорът навършва 55 години, четири години по-късно си отива от този свят. А това, за което говори в този запис за жалост не се е променило и до днес. Безразлични погледи, калпави министри, тротоари, задръстени от автомобили. ... Не ми е приятно да излизам сега по улицата. Не ми е приятно да гледам хората, които гледат долу в земята... Когато аз дойдох в България 66 - 67 година, аз се чудех – непознати хора ми казваха „Добър ден“ и аз казвах „Добър ден“. Аз от там почнах да се уча. ... Сега? Кой носи мрежите, пазарските, кой гледа в мрежата къде какво е купил, за колко е купил, питат от къде е хляба. Чакайте бе! Стига! Стига сте ни връщали в пещерата. В природата – да! В пещерата – не! И затова не ми е приятно да ходя по улиците. Да гледам безразлични погледи. Няма „Добър ден!“ Е, тук-таме някой познат... някой приятел – „как си?“, ама така, от единия тротоар до другия. Просто не можеш да се събереш, защото хвърчат мерцедесите, мобифоните и т.н. Защото ти си притиснат на едно тротоарче, където вече и колите са паркирани и ти няма от къде да минеш. Не ми е приятно... Мили хора, които сте в парламента, които сте в правителството, съберете се и помислете за културата. В най-трудните години за България. Това, което знам, което съм чул аз – в най-трудните години, когато свистяха ятаганите, културата е останала, културата се е запазила. И ние сега се чудим как се е запазила тази нация. Не футбол е спасил нацията, а културата, църквата, книгата, писмото, буквата, т.е. културата. И сега да седят там случайни хора, които да отговарят за културата?! Не мога да проумея как могат да търпят такива хора там?! ...
