Ако беше жив, на 20 юли трябваше да празнува своя 75-ти рожден ден...
В краткия си живот постигна неимоверно много. Започва кариерата си в Русе и Плевен. На 32 година поема Софийската филхармония. Девет години е на пулта на престижния състав; очарова публика и оркестранти с абсолютен слух, невероятна памет, с рядка музикалност, с търсене на нетрадиционното. Плод на тези търсения е и създаденият от него ансамбъл „Полиритмия“. Паметни ще останат изпълненията – с Филхармонията и „Полиритмия“ – на творби от Цезар Франк, Хектор Берлиоз, Игор Стравински, Любомир Пипков, Сергей Прокофиев, Артур Онегер, Алфред Шнитке, Джон Кейдж...
Родината, както се очаква, не го оценява достойно. Артистът с огромна обща култура, с тънко чувство за хумор, Човекът Димитър Манолов, както е обичайно у нас, се сблъсква с книжнината на делника... Приемат го в Колумбия – както той разказва, като нещо средно между Тосканини и Христос. Младежите носят по улиците на Богота тениски с неговия образ. Следва 4-годишно връщане в Родината – в Пловдив, след смъртта на Добрин Петков. И – отново в Колумбия – в 1991 г., вече като главен диригент на Националната филхармония. Това са години на диригентски и личностен триумф: Димитър Манолов е водещата фигура в културния живот на Латинска Америка; в Колумбия го наричат „тореро“.
Генадий Рождественски: Това е най-блестящият ученик, който съм имал. Вашата страна е щастлива, че има талант като Димитър Манолов. Него само смъртта може да го раздели с музиката.
Раздели го рано: Маестрото беше само на 58 години.
вторник, 7 юли, от 19.30 часа
