В крайна сметка става дума наистина за компромис, той не е между две противостоящи си тези, всяка една от който вярва в своята правота. Става дума за едната теза – на правителствения проект, и за другата теза – на съхраняване на сегашното положение на прословутото статукво.
Таков поясни, че това е последният вариант, който е станал известен, но той е само слух, защото за момента само чуваме, нямаме нищо на хартия:
Поставени сме в унизителната ситуация да говорим малко по слухове, по казано и по недоизказано, но така или иначе, слушаме разни неща. Това, което виждам, не, че е добър компромис, а е отстъпление от начално заявеното, което може да се преглътне, е, че тайното гласуване остава, а не се превръща в явно. Това е основният елемент, който ДПС успя да се добере да не бъде променен.
Той поясни, че тайното гласуване по персонални въпроси принципно е господстващо правило, за да не се чувстват хората притиснати и да не изпадат в лични конфликти. Според Таков обаче с оглед на ситуацията в България и с оглед на манталитета на хората, част от Висшия съдебен съвет, тайното гласуване от светъл принцип се превръща в позорна практика.
Тайното гласуване не е защита на независимостта на гласуващия тайно, а е параван, зад който той прикрива позорността си.
Част от този политически компромис е сезирането на Конституционния съд, което като че ли са договорили депутатите – те не могат инкорпорират в бъдещия законопроект. Сезирането на Конституционния съд е някакво питане доколко тези промени са законосъобразни, поясни Таков. Според него това е поредната идея, която може да удари неочаквана спирачка на съдебната реформа.
Цялото интервю на Силвия Великова с доцент Кристиан Таков чуйте в звуковия файл.
