Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През 1948 година в една джамия в Истанбул, под дебел пласт хоросан и дървени плоскости, реставраторите откриват изящни мозайки и фрески: чудесата на Исус, сред които и превръщането на водата във вино, разчупването на ключовете на смъртта от Божия син, децата, които събират по земята парченцата хляб, падащи от ръцете на Христос... Мозайките се изработени по специална технология. Начупеното стъкло се потопя в златна вода и се нанася върху предварително измазана стена, като се внимава парчетата да бъдат под един ъгъл. Изображенията принадлежат към т. нар. "Палеологов ренесанс" – период от развитието на византийското изкуство, който поставя на преден план реалистичното изображение на човешки образи. Някога джамията била църква, прочута със своята красота и изящество – църквата „Хора“ („хора“ означава църква извън града). След поредно силно земетресение, император Андроник II Палеолог, управлявал през 14 век в Константинопол, възлага на един от най-близките си съветници Теодор Метохит да я възстанови и да върне предишния й блясък. Теодор поръчва богата украса върху вътрешната част на църквата. Той държи най-много на изработката на пищна мозайка, върху която да е изобразен и самият той в скъпи одежди, приклекнал, с умалено копие на църквата в едната си ръка, което поднася на Христос. Майсторите създават великолепната мозайка в определеното й централно място в храма. В деня на тържественото откриване, когато Андроник II вижда изображението на Теодор, редом с образа на Христос, той решава да изпрати своя съветник в изгнание за светотатство. Храмът „Хора“ днес е по-известен като истанбулският музей „Карие“.
