Преводачът Емил Минчев ни среща с героя на Уилям Текери – Бари Линдън
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Съдбата на кариериста продължава да е живописна и трудна и през 21 век. Но срещата с Бари Линдън – поданика на 18-тото столетие, ирландеца, който мрази ирландците, аристократа без титла и родово имение, господаря на случайността и роба на необятните амбиции – си заслужава. Най-важната причина за това не е, за да се уверим, че парвенютата не са от вчера. А по-скоро, за да се насладим на великолепния ироничен талант на Уилям Текери. Това е мъдър хумор… – споделя и Емил Минчев, който преведе непревеждания досега на български език роман на един от най-ярките класици на английската литература – Уилям Текери. „Бари Линдън“ изпреварва с няколко години „Панаир на суетата“, но предхожда и амбициозния по замисъл роман „Историята на Хенри Езмънд“. Каква е книгата се разбира точно, както какъв е човекът – нужна е дългосрочна близост, за да се прочетат. Засега е достатъчно да се доверим на професор д.ф.н. Симеон Хаджикосев, който в предговора към това издание на „Бари Линдън“ пише: Това е увлекателна и майсторски написана проза в духа на просвещенската пикареска… А за автора Уилям Текери можем да се доверим на многобройните източници, в които откриваме: Роден в Калкута. Журналист. Учи рисуване в Париж след бягство от обучението си в Кеймбридж. Често публикува написаното от него под псевдоним. „Панаир на суетата“ е първият подписан с истинското му име роман. Сътрудничи на хумористичното издание „Пънч“. Посещава Франция, Германия, Ирландия. Във Ваймар се среща с Гьоте и успява да нарисува негов портрет. Но друг негов съвременник – Чарлс Дикенс – отказва да се възползва от услугите му на художник и така си спечелва литературен конкурент.
