София – Германия. Български език – немски език. Източна Европа – Западна Европа. Студентски общежития. Летища. Различни националности. Влюбвания. Университети.
Слънчево детство в България зад думи като комунизъм и тоталитаризъм.
Любима дума: Копнеж.
И какво ти харесва в Берлин? Ами... срещам нови и най-различни хора. Смесили са се, но пък при нас има повече слънце, по-лесно се завързва разговор, дори и просташки. Понякога ме обзема носталгия.
Често си готвя боб и леща. И мусака. Чубрицата е типично българска подправка.
Питат ме дали българските жени пият огромни количества водка. И откакто се помня сме имали телевизор и хладилник! В моята страна хората не скачат от дърво на дърво.
Ти нали непременно искаше да отидеш в чужбина.
Само в главите на хората всичко е много далече.
Ами всички от нашия клас заминаха! Образованието е важно.
Я стига с тия клишета! Клишетата са като берлински стени между хората!
Сърби, турци, хървати, българи, руснаци... и така нататък.
Когато съм в България, ми липсва Германия. Когато съм в Германия, ми липсва България.
Междувременно вече не знам на какъв език сънувам.
Ако бях останала в София... Ако не бях заминала… Къде съм гостенка? Аз съм част от чужденците, но никога – съвсем. Тук съм чужденка. А там вече не съм част от сънародниците си.
Много надежди. Много разочарования. В този интернационален свят. Навсякъде си у дома си. И никъде – съвсем.
Една българка заминава да учи в Германия, за да открие, че свободата може да бъде доста сложна...
Прилича на българска радиопиеса, нали? Изненадата обаче е, че „Майчин език, отечество” е написана от немската авторка Уте Кристине Круп.
Участват артистите: Ани Пападопулу, Йоана Буковска, Велислав Славов, Юлиана Сайска, Тома Бранкованов.
Режисьор – Николай Волев.