Дует на Графинята и Сузана от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт в изпълнение на Валери Попова и Александрина Пендачанска, оркестър на Софийската опера под диригентството на Борис Хинчев.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Така преди години оценява българката световната преса. В своите най-силни сезони Валери Попова работи със знаменитости като Тито Гоби, Лорин Маазел, Жорж Претр, Лучано Берио и много други. Грее сред звездите на Миланската скала, Парижката Гранд опера, в Белгия, Великобритания, САЩ. У нас тя остава някак в сянка, недооценена, дори огорчена. Днес „прелистваме” записите, които звучат толкова модерно с тънкия усет, музикалност, красота, стил... и недоумяваме. А всъщност би трябвало да сме наясно, че всеки артист, надскочил времето си, няма как да се чувства съвсем комфортно приживе.
Има и друга истина, тази на публиката: Беше обожавана. Раздялата с нея носи покруса у всички, които чувстват потребност от истински, незаменими неща в живота – пише Розалия Бикс през 2000 година в пресата по повод кончината на певицата. В единствения запис в Златния фонд на БНР, запечатал житейския и творчески разказ на Валери Попова, усещаме истинската любов на публиката. Ще го чуем в събота. Записът е от 1985 година от срещи с радиоклуба „Приятели на музиката” с гостуващи слушатели, зажаднели да я виждат по-често на сцената на Софийската опера. Гена Димитрова: Още звучи в ушите ми нейното прекрасно изпълнение на Лиу в Миланската Скала през пролетта на 1985 година. В препълнената зала по случай присъствието на Чарлз и Даяна аз бях сред публиката и целият ми възторг и възхищение бяха за Валери, която от сцената правеше чудеса. Единствена от многото сопрани, които бях слушала, с които бях пяла, тя изпълняваше безкрайно трудното Пучиниево piano – crescendo на финалите на ариите с плачещо красив, страдащо любящ тембър. За съжаление красотата не може да се опише... Розалия Бикс: Беше певица с необикновен чар. Съчетаваше изтънчеността на аристократ с една подкупваща човешка простота и естественост. Пееше красиво, с огромна култура и знание, потулени зад пределна съдържателност и бистрота на посланието. Беше наистина „прима донна” (първа сред жените), не „примадона” – синоним на инерции и високопарност в речника ни. Руслан Райчев:Заедно с Райна Кабаиванска и Гена Димитрова тя е една от трите български изпълнителки, която най-много е пяла по големите оперни сцени. Имаше нещо хлапашко, детско в нея и същевременно бе отговорна и деликатна в работата си. Присъствието й на сцената правеше партньорите й по-уверени, а работата по-плодотворна. Милата й усмивка стопляше. Потомък на голям музикантски род, Валери притежаваше широка музикална култура и две качества, които рядко се срещат днес: възпитаност и коректност. Спомням си един интересен епизод във взаимоотношенията ни, когато последният път бях директор на Софийската опера. Предстояха съкращения. Огледах списъка на състава и видях – Валери беше играла напоследък рядко на сцената заради болестта си. Тя сама дойде при мен, за да заяви, че преминава на преподавателска работа в музикалното училище и че нейното напускане не бива да създава проблем. Доказа се като талантлив педагог – най-яркото доказателство за това е дъщеря й, Александрина Пендачанска, която е нейна ученичка. Уви, Валери не достигна до преподавателска работа в Музикалната академия така, както и други големи български таланти не достигнаха...
В предаването ще звучат откъси от „Дон Карлос”, „Травиата” и „Отело” от Верди, „Фауст” от Гуно, „La vera storia” от Лучано Берио под диригентството на автора, „Турандот” и „Бохеми” от Пучини, „Сватбата на Фигаро” и „Вълшебната флейта” от Моцарт, „Капулети и Монтеки” от Белини, Матеус Пасион от Йохан Себастиян Бах, Немски реквием от Йоханес Брамс и други.