Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Първият велик император на инките бил Пачакути - войн, който дошъл на власт през 1438 г. Той и синовете му завзели земите на днешните държави Еквадор, Колумбия, Боливия, северните части на Аржентина и Чили и поставили началото на Империята на инките. От морето до стръмните вериги на Андите се виели около 23000 км пътища. Инките строели мостове и градове високо в планината. Един от тях е легендарният Мачу Пикчу, построен на 2430 м над морското равнище в Андите като резиденция на император Пачакути. По всяка вероятност мястото не е избрано случайно - планинската верига зад Мачу Пикчу (името означава „Стар връх“), наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх). За Мачу Пикчу няма писмени сведения (инките нямали писменост – запазвали информацията с помощта на кипу – дълго въже, на което се прикрепяли множество цветни връвчици с навързани по тях възли. Смята се, че градът бил населен до към средата на 16 век, когато испанците превзели Перу. След това жителите му безследно изчезнали. За несметните богатства, погребани в земите му, се носели легенди… На гигантски тераси са изградени над 140 постройки: храмове и светилища. В свещената част била Интихуана, Слънчевата наблюдателница, до нея - Храмът на слънцето (единственото запазено светилище на инкския главен бог Виракоча), до него - прочутият Храм с трите прозореца, изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, както и Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където се извършвали жертвоприношения. Златото на Мачу Пикчу все още не е открито, но днес древният град на инките е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Още за Мачу Пикчу в поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
