От Здравната каса отказаха коментар по темата, като обясниха, че и в момента в болница се постъпва и изписва чрез проверка на личната карта на входа и изхода на лечебното заведение.
Чекиращата система не позволява хоспитализация или дехоспитализация, без да са въведени личните данни чрез прекарване на личната карта през четеца, уточни Грудев.
По отношение на излишните хоспитализации и ефективното използване на парите в здравната система, Красимир Грудев заяви, че проблемът идва от системата на финансиране по клинични пътеки, сред които има много, за които не е необходима хоспитализация.
Системата на клиничните пътеки не позволява цялостно и комплексно лечение на пациента. За да можем да го лекуваме и от другите заболявания, без това да натоварва бюджета на болницата, се налага да бъде изписан от едната клинична пътека за едното заболяване и да бъде вкаран по другата клинична пътека за другото заболяване.
Основните проблеми след въвеждането на двата пакета от 2016 година ще дойдат от неудовлетвореност на пациентите от необходимостта да изчакват, понякога и до 6 месеца.
Според Грудев разделянето на пакетите няма да затрудни достъпа на пациентите до лечение на основните заболявания, които и в момента се покриват от Здравната каса. От 310 клинични пътеки 235 са включени в основния пакет и предполагат незабавно лечение, 65 са и в двата пакета, а само четири са в допълнителния. Определянето на спешността на състоянието на всеки пациент обаче винаги ще поражда спорове, включително и съдебни дела, затова е необходим сериозен дебат по темата:
Контролът върху медицинска дейност трябва да е в ръцете на пациентите, но е добре това да става чрез ваучер, който пациентът да прецени дали да плати, а не чрез статистика за удовлетвореност на пациентите.
Интервюто с Красимир Грудев можете да чуете в звуковия файл.
