Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 8 октомври отбелязахме 57 години от смъртта на Ран Босилек – един от най-четените и обичани детски писатели у нас, както и един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Генчо Станчев Негенцов, както е рожденото име на писателя, оставя неизличима диря в българското литературно творчество не само като писател, ненадминат в творчеството си за деца, но и като поет и преводач. Едва ли има българин, който да не е сричал стихотворенията „Родна реч” и „Родна стряха” в читанката си или пък да не е чел неговите „Патиланци”. Когато през далечната 1916 година като студент по право в Брюксел, воден от носталгията си по родния край, писателят написва „Облаче ле бяло”, едва ли е предполагал, че в продължение на почти 100 години то ще бъде пято от почти всички българи, живеещи в чужбина, като своеобразен химн на носталгията им по родината. Едва ли е предполагал, че толкова години по-късно то ще продължава да изразява чувствата на всеки българин, заминал далече от родина си, а те, за съжаление, в последните години стават все повече и повече... Към спомена за Ран Босилек в „Нашият ден” ни върна не само архивният запис от Златния фонд на БНР, но и разговорът с неговата внучка – Ралица Негенцова – трето поколение юрист от рода Негенцови, председател на Висшия адвокатски съвет, член и говорител на ЦИК в периода 1992-2013 година, два мандата председател на Висшия дисциплинарен съд към ВАС. За сърцето на дядо и, пазено дълги години в стъкленица в дома му в София, който е и нейният роден дом; за отговорността да пишеш на същото това бюро, на което именитият ти дядо е написал едни от най-големите шедьоври в българската детска литература, както и за това дали някога ще има музей на писателя и на българската детска литература в София, чуйте разговора с внучката на писателя в звуковия файл.
