Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ще се запознаем с историята на един необикновен човек. Това е Асен Георгиев Христофоров. Той е роден в Пловдив на 16.12.1910 година. Дядото е мирови съдия, а бащата - адвокат. Началното си образование получава в Берлин и след това завършва като първенец на випуска Роберт колеж в Цариград. По-късно е първият българин, който завършва Лондонския икономически институт и отново като първенец на випуска. Специализира в Кембридж и Оксфорд, откъдето получава покана за престижна работа - английските му преподаватели предвиждат за него бляскава академична кариера, но той предпочита да се върне тук, при другарите вече като известно име сред европейските икономисти. През 1935-1938 г. е в Главната дирекция на статистиката и създава Статистическия институт за стопански проучвания в Софийския университет. Реформира администрацията на Народната банка. Академичната му кариера е главозамайваща - на 33 год. става доцент в СУ, а на 35 вече е професор по финансови и административни науки. Неговият статистически институт в СУ се финансира от 1934 год. от фондация „Рокфелер” и Лигата на народите. Там работи със светилата в икономическите науки Оскар Андерсен и Семьон Демонстенов. Големият банкер и политик Атанас Буров казва, че с идването на Асен Христофоров в университета икономическата наука станала съизмерима с тази, за която той мечтаел. Но... След 9.09.1944 година Асен Христофоров е обявен за неблагонадежден и през 1947 година уволнен от Университета без право да преподава до края на живота си. За „сигурност” комунистическата власт му забранява да живее в София и му отнема жителството. Тъй като е прекалено популярен в научните среди в Европа, властниците същата година се принуждават и се „смиляват” над него, като го пенсионират на... 37 години. В същото време издават Указ за освобождаването му - това май е единственият учен, за който е издаден специален Указ на партията. Не му разрешават да се върне и в родния Пловдив. Тридесет и седемгодишният пенсионер е принуден да се засели в рилското село Говедарци, където живее отшелнически до смъртта си. Междувременно е издал една чудесна книга „Скици из Лондон” (1945), която е наградена от Фонд „Алеко Константинов” и СБП. В нея по неповторим начин описва студентските си години в Англия. Тя е преведена веднага на английски и претърпява няколко преиздания, а когато от издателството се заинтересуват от автора, отговорът е - „Такъв писател няма”. Откъде да знаят хората, че вече е изключен от СБП. И в рилските гори не намира спокойствие този европейски интелектуалец. В един прекрасен ден на 1951 год. е задържан, докато лови риба на реката и с обвинения за „класова неосъзнатост” и „шпионаж в полза на империализма” прекарва две години на остров Персин, Белене. До края на живота си този добродушен човек няма обяснение за „прегрешенията си”. В книгата с блестящи есета „Откровения” (1970) месеци преди смъртта си пише: „И ще призова в помощ филолози, психолози и социолози да обяснят превъплъщенията ми от добър българин и професор в оставка в хрисим, безобиден белогвардеец, от белогвардеец в черносотник, от черносотник в съмнителен елемент, а сетне и във вражески агент. И до днес не успях да прозра в механизмите...” След Белене Асен Христофоров се връща в красивото село Говедарци и заживява по-отшелнически и по-скромно от Волтеровия Кандит - копае картофите, гледа козички и куче, дори купува два овена и става основател на селското ТКЗС. Сигурно се е надявал да си откупи спокойствието... Между другото, превежда и пише на газена лампа, непрекъснато тормозен от местните и ДС. Разбиват му къщичката... 17 пъти, привикват го перманентно в самоковската милиция, а при единия от обирите крадците задигат дори дипломата му от Лондонския институт, за която интелектуалецът и не съжалява в трагедията си - „Защо ми е? Никой няма да ми разреши да я използвам за работа”. Та в тези условия Асен Христофоров извършва истински подвиг с преводите си. Без речници, без подсрочници, без ток превежда хиляди страници. За първи път в Източна Европа е преведена „Дъблинчани” на Джеймс Джойс, считана за непреводима поради изумителния интелектуален заряд в нея; на български език вижда бял свят класическата „Трима в една лодка" на Джером К. Джером и още „Брулени хълмове” на Шарлот Бронте, „Белият зъб” на Джек Лондон; от преводите на Христофоров научаваме за Хенри Филдинг и още за хиляди, хиляди страници на англоезични автори. На литературна конференция в Лондон шекспироведа Марко Минков казва: „В България има един човек, който знае английски език по-добре от тукашните филолози. Името му е Асен Христофоров”. Веднъж по някакъв повод се заговорихме с покойния Стефан Савов за преводачите (нали и той е работил като преводач) и при споменаване името на Христофоров, шефа на Демократическата партия коментира така: „В Съюза на преводачите имаше един гений и това бе той”. Години по-късно чух, че преди да емигрира Георги Марков-Джери е носил свои сценарии на Христофоров за превод на английски. В свободното си от преводите време Асен Христофоров написа и някои литературни бисери, които тепърва ще бъдат преоткривани - изумителната „Мацакурци” (1958), на която след жесток натиск е принуден да смени името на „Вуцидей” (1962), историческата сага „Ангария” (1960), „Иманяри” (1965) - поетичен разказ за една трагична любов, както и пътеписно-рустикално-пасторалните „Скици из Рила”, „В дебрите на Рила”, „Трима с магаре из Рила”, „Искровете”, „Откровения”. След 1990 година за забравения автор бе напомнено единствено от Светлозар Игов, Димитри Иванов и Йордан Василев - нашата литература сякаш няма рецептори вече за такива ерудити. Уникалната „Вуцидей” е всъщност първообраз на „Хайка за вълци” - със същите конфликти, аналогични герои и мрачен хумор. Христофоровият герой Вуцидей води епична борба срещу колективизацията и събира позивите на Шести американски флот с надеждата да дойдат по-скоро и спасят овцете му от ТКЗС. Провежда личната си война първично и ожесточено, доверявайки се единствено на автора, който го обезсмърти. Но всъщност книгата трябва задължително да се прочете - читателят ще открие един първичен български екзистенциализъм в рилските дебри. Христофоров в творчество си ще противопоставя божествената красота на Рила с населяващите я първични, вечно хитреещи шопи, за които света стига до Искър, личния егрек и зелника. Най-много до Самоков. Хората, които познават творчеството на писателя отшелник са единодушни, че това е най-съвършеният стилист. Самобитният и брилянтен език на автора прави четенето на книжките му удоволствие. В тях ще открием и един причудлив свят на груби и сантиментални странници, населяващи планината около рилските езера, ще провидим в авторовите разсъждения тънкия народопсихолог. Удоволствие за читателя е чудният и свеж хумор в галерията от попове, монаси и овчари. В това общество на доброволни отшелници Христофоров намира и творческото си успокоение, принуден да живее с достойнството на английски благородник, какъвто всъщност е. Принудителното бягство като спасение и стилното съвършенство в езика като мъничко себедоказаване - това е истинската същност на този изумителен ерудит и пантеист. В разговора ще участват писателката Фани Цуракова, литературният критик Николай Аретов , поетът Славимир Генчев и Христо Марков, който лично е познавал героя на нашето предаване.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
