„Експлозивният коктейл” от ирония, черен хумор и насилие е допълнен от неуморно търсещия експериментален дух на авангардизма, с неговото латиноамериканско лице, малко след официалното му „раждане” в Сау Пауло през февруари 1922, по време на прочутата Седмица на модерното изкуство, след незабелязаната стихосбирка „Трилсе” на Сесар Вайехо, публикувана в Париж през същата година, но преди емблематичния роман „Макунайма” (1928) на Марио де Андраде.
Още с първия си роман Роберто Арлт си спечелва признанието на своите видни съвременници Хорхе Луис Борхес и Адолфо Биой Касарес, въпреки че сякаш е тяхната противоположност - Арлт е самоук и пренебрежителен към стила и към каквато и да било литературна теория.
И все пак гласът му издава усет за езика на улицата и още по-необикновена будност.